— Позната ли ти изглежда?
Робърт се обърна към таблото със снимките и откачи фотографията на жената, която бяха намерили на полицата над камината в къщата в Малибу, онази, на чийто гръб беше написано числото две. Той я занесе на бюрото си и я сложи до снимката с четирите ученички. Очите му се стрелнаха няколко пъти между двете фотографии и сетне се насочиха към партньора му.
— Тя е.
Карлос бавно кимна.
— И аз така си помислих, но не носех тази снимка. — Посочи фотографията на жената на бюрото на Хънтър. — Трябваше да се върна тук, за да го потвърдя. Сега съм сигурен. Те са ходили в едно и също училище. Аманда и предполагаемата втора жертва са били приятелки.
— Как се казва? Коя е тя?
— Все още не знам.
— Намери ли годишника?
Гарсия му разказа за откраднатите годишници и изгорялата печатница.
— Училището може да има снимка на випуска, но не съм сигурен. Както вече казах, първо трябваше да потвърдя подозрението си и когато излязох от склада, всички си бяха тръгнали. Днес е последният работен ден за преподавателите. Гимназията е затворена за празниците. — Той се върна до бюрото си. — Ако имат снимка на випуска и не е открадната, вероятно ще бъде в библиотеката.
— Господин Дейвис няма ли ключове?
— Може би, но няма да знам от къде да започна. Библиотеката е огромна. Само ще си загубя времето. Трябва ни библиотекарката, или някой, който работи там, а от днес всичките са във ваканция.
Робърт се замисли.
— Да опитаме да се свържем с директора или с някой, който знае къде са снимките на випуска. — Той погледна снимката на момичетата. — Две от тях са мъртви. Другите две вероятно са в голяма опасност. Трябва да ги намерим, при това бързо.
Вратата на кабинета се отвори с оглушителен трясък и двамата детективи се обърнаха. В стаята влезе капитан Барбара Блейк. Беше вбесена.
— Какво си мислите, че правите, по дяволите? — попита тя.
83.
Детективите се намръщиха, спогледаха се озадачено и се втренчиха в капитана.
— Сигурна ли сте, че крещите на детективите, на които трябва? — попита Робърт и учудено повдигна вежди.
Пронизващият поглед на Блейк се съсредоточи върху него.
— А ти сигурен ли си, че искаш да остроумничиш точно днес?
Хънтър изопна тяло.
— Капитане, нямаше ни цял ден и нямам представа за какво говорите.
— Аз също — обади се Карлос.
— Бихте ли ни обяснили? — спокойно попита Робърт.
— Мисля, че бях пределно ясна да потърсите онова момиче ясновидката, ако наистина е такава.
Хънтър все още недоумяваше:
— Тя обади ли се?
— От къде да знам, по дяволите? На личен телефонен секретар ли ти приличам?
Робърт погледна партньора си, който гледаше Барбара с широко отворени очи.
— Може би трябва да говорите по същество, преди изпъкналата вена на челото ми да се спука, капитане. Не разбираме за какво става дума.
— Видяхте ли днешния вестник?
Гарсия поклати глава, а Хънтър продължи да гледа втренчено.
— А, забравих. Ти не четеш вестници, защото те потискат. Нали така каза?
Робърт не беше в настроение да се включи в играта на иронични подмятания.
— Какво пише във вестника, капитане?
— Двамата сте на първата страница. — Блейк хвърли на бюрото на Хънтър „Ел Ей Таймс“, който носеше. Вестникът беше прегънат на две. Черно-бяла снимка на Робърт и Карлос, които седят на маса пред кафене в компанията на млада жена, заемаше една четвърт от страницата. Хънтър грабна вестника. Гарсия се приближи до него и се опита да прочете статията над рамото му. Момичето на снимката беше Моли Удс.
Робърт мълчаливо прочете материала, който обясняваше, че детективите Робърт Хънтър и Карлос Гарсия от отдел „Убийства“ са толкова закъсали за улики в разследването на убийствата на отец Фабиан и Аманда Райли, че прибягват до услугите на ясновидка. Статията беше написана от Клеър Андерсън.
— Кучка — измърмори Хънтър.
Гарсия взе вестника от ръцете му.
— Действали сте зад гърба ми — ядосано отбеляза Блейк.
— Само разговаряхме с нея, капитане, и изслушахме какво има да ни каже. Това правим, когато извършваме разследване, забравихте ли? Говорим с разни хора и задаваме въпроси.
— Според репортажа вие сте я помолили да ви помогне с разследването. Направихте ли го?
Никой не отговори.
— Без да получите разрешение от шефа си? В случая от мен. — Тя сложи ръце на кръста си.