— Не ми вадете душата! Разбрахме, че се каните да ставате квалифицирана вещица!
Госпожа Гудуотър се усмихна.
— Значи мъжът ви е не само пощальон, но и блюстител на закона. Пъхнал си е носа тук!
— Не е отварял ничия поща.
— Трябват му десет минути, за да стигне от една къща до друга, защото се смее на пощенски картички и премерва купени по пощата обувки.
— Не е каквото е видял; вие сте му казали за книгите, които сте получили.
— Това беше просто шега. „Ще стана вещица!“ Така казах и затворих вратата! И Сам си плю на петите, сякаш съм метнала мълния по него. На този човек мозъкът му е гладък като билярдна топка.
— Вчера и на други места говорихте за вашите магии…
— Имате предвид Сандвич Клуб…
— В който съвсем нарочно не бях поканена.
— Защо така, госпожо. Решихме, че е редовният ви ден за посещение при баба ви.
— Бих могла да я посетя някой друг ден, ако ме бяха поканили някъде.
— Не стана нищо особено — просто си седях на масата пред сандвич с шунка и туршия и казах на глас: „Най-сетне ще получа дипломата си за вещица. Колко години уча!“
— Точно това ми предадоха по телефона!
— Докъде стигна съвременната техника!
— Като се има предвид, че сте председател на дамската ложа Орлови нокти едва ли не от Гражданската война, ще ви го кажа направо. Използвали ли сте през всички тези години магии, за да омагьосате дамите и да печелите изборите?
— Нима сте се съмнявали в това дори за миг, госпожо?
— Утре отново има избори, та искам да знам — наистина ли отново ще се кандидатирате и наистина ли не изпитвате нито капчица срам?
— Да на първия въпрос и не на втория. Вижте какво, купих книгите за едно мое племенниче, Раул. Той е само на десет и във всяка шапка търси зайче. Казах му, че вероятността да намери зайче в шапка е като да намери мозък в главите на някои хора, които бих могла да назова, но той си знае своето. И затова реших да му направя този подарък.
— Не бих ви повярвала дори и на куп Библии да ми се закълнете.
— И въпреки това е самата истина. Обичам да се забавлявам с разни магьосничества. Дамите ей такива очи отвориха, когато започнах да им обяснявам за тъмните си сили. Жалко, че ви нямаше.
— Затова пък ще бъда утре и ще се изправя срещу вас със златен кръст и всички добри сили, които успея да събера — отсече Елмира. — А сега ми кажете какви други магьоснически вехтории имате в дома си.
Госпожа Гудуотър показа една масичка до вратата.
— Купувам разни вълшебни билки. Миришат странно и Раул е щастлив. Ето в онази кесия има седефче, онова е корен от сабиса, а онова там — черно биле. Онова пък е черна сяра, а за това твърдят, че е прах от кости.
— Прах от кости! — Елмира отстъпи назад и ритна Том по глезена. Том изскимтя.
— А това е пелин и листа от папрат, с които можеш да замразяваш пушки и да летиш като прилеп насън, както се казва в десета глава на тази книжка. Мисля, че е добре подрастващите момчета да си пълнят главите с такива неща. Но доколкото мога да съдя по физиономията ви, вие не вярвате в съществуването на Раул. Добре, ще ви дам адреса му в Спрингфийлд.
— Естествено — изсумтя Елмира. — И още в деня, в който му пиша, ще вземете автобуса до Спрингфийлд, ще идете в пощата да получите писмото и ще ми пишете в отговор с момчешки драскулки. Знам ви!
— Госпожо Браун, кажете си го — искате да станете председател на дамската ложа, нали? Кандидатирате се вече десет години подред. Сама се номинирате. И винаги получавате само един глас. Вашия собствен. Елмира, ако другите ви искаха, отдавна да са ви избрали. Но доколкото гледам, нещата така и ще си останат. Ето какво ще направим. Утре и аз ще ви номинирам и ще гласувам за вас. Как ви се вижда?
— Е тогава съвсем нищо няма да стане. Миналата година точно по време на изборите се простудих ужасно и не успях да си проведа предизборната кампания. По-миналата година пък си счупих крака. Ама че странно. — Елмира мрачно присви очи към жената зад мрежестата врата. — И това не е всичко. Миналия месец шест пъти си порязвах пръстите, десет пъти си насиних коляното, два пъти паднах от задната веранда — два пъти, представяте ли си! Счупих един прозорец, изпуснах четири чинии и една ваза за долар и четирийсет и пет от магазина на Биксби. И отсега нататък ще ви търся сметка за всяка изпусната чиния в моя дом и околностите му!
— До Коледа ще съм разорена — каза госпожа Гудуотър. Излезе навън и остави мрежестата врата да хлопне зад нея. — Елмира Браун, на колко сте години?
— Сигурно го имате записано в някоя от черните ви книги. На трийсет и пет!
— Е, значи трийсет и пет години живот… — Госпожа Гудуотър сви устни и примигна, пресмяташе. — Това е около дванайсет хиляди седемстотин седемдесет и пет дни, или ако ги смятаме по три на ден, дванайсет хиляди и нещо суматохи, дванайсет хиляди разправии и още толкова бедствия. Доста богат живот живеете, Елмира! Дайте да ви стисна ръката!