— Имаш по-важни задачи — успокои я Раоден. — Пък и нямаше как да знаеш, че Шаор ще атакува.
Карата сви устни недоволно, но продължи с групата без повече приказки.
— Погледни, суле — усмихна се Галадон до него. — Нямаше да повярвам, че е възможно.
Раоден проследи погледа на дуладелеца. Таан беше коленичил на улицата и разглеждаше фреските по една ниска стена с детско изумление. Дебелият бивш барон беше изкарал последната седмица в систематизиране на всяка скулптура, резба и фреска около църквата. Според собствените му думи вече бе открил десетина нови техники. Промените у Таан бяха забележителни, както и липсата на интерес към водачество. Карата все още имаше респект в групата си — бе приела Раоден за началник, но бе запазила голяма част от властта си. От своя страна Таан изобщо се бе отказал да дава заповеди. Беше твърде зает с изследванията си.
Неговите хора, които бяха решили да се присъединят към Раоден, явно нямаха нищо против.
По думите на скулптора около трийсет процента от неговия „двор“ се бяха присламчили на групички към Раоден. Принцът се надяваше, че останалите са избрали да останат самостоятелни. Безпокоеше се при мисълта, че седемдесет процента от многочислената банда са се присъединили към Шаор. Разполагаше с хората на Карата, но нейната група поначало си беше най-малобройната, макар и най-ефективната от трите. Шаор разполагаше с най-много хора, но им липсваше единство и мотивация, за да атакуват останалите. Досега си изкарваха кръвожадността на случайните новодошли.
Но вече не. Раоден не приемаше договорки с диваците и нямаше да им позволи да измъчват невинните. Карата и Сейолин посрещаха всеки новодошъл и го отвеждаха в безопасност при Раоден. Хората на Шаор оставаха на сухо и вероятно нещата щяха да се влошат още повече.
Трябваше да направи нещо с тях. Но това бе проблем за друг ден. За момента възнамеряваше да се върне към проучванията си.
Щом стигнаха до храма, Галадон отново се зае със сеитбата, хората на Сейолин възобновиха патрулите, а Карата реши да се върне в двореца въпреки предишните си протести. Скоро останаха само Раоден и Сейолин.
Заради успиването и битката половината му ден бе минал, така че Раоден се зае решително с проучванията. Галадон се занимаваше с градината, Карата евакуираше двореца, а на него се падаше задачата да научи колкото се може повече за аондор. Все повече се убеждаваше, че древната магия на символите пази тайната за падането на Елантрис.
Пресегна се през отворен прозорец и взе книга от масата в стаята. Досега не беше извлякъл толкова полезна информация, колкото се надяваше. Книгата не беше ръководство с инструкции, а по-скоро обзор на странни и нежелани прояви на аондор. За съжаление беше изключително сложна. В нея се даваха примери какво не би трябвало да се случи, така че Раоден трябваше да прилага реверсивен метод, за да схване логиката.
Засега бе разбрал твърде малко. Очевидно аоните бяха само отправна точка, най-простите фигури, чието начертаване даваше ефект. Точно като разширения лечителски символ от детството му, истинската аондор започваше с базов аон и добавяне на допълнителни символи, предимно точки и черти. Тези допълнения бяха настройки за свиване или увеличаване фокуса на енергията. С подобно рисуване опитният лечител можеше да посочи кой крайник да бъде излекуван, по какъв начин и как точно да бъде отстранена инфекцията.
Колкото повече четеше, толкова повече разбираше, че аоните не са мистични символи. По-скоро бяха като математически изчисления. Всеки елантрисец можеше да рисува аони, потребни бяха само точна ръка и начално познание, но истинските майстори внасяха множество модификации и допълнения около централния аон, бързо и прецизно. За съжаление книгата предполагаше, че читателят има задълбочени познания в аондор, и не се спираше на началните методи. Малкото илюстрации бяха толкова сложни, че Раоден не можеше да каже кой е основният аон, без да погледне в текста.
— Само да беше обяснил какво значи „да се канализира дор“! — възкликна той, изгубил търпение при един особено дразнещ пасаж, в който фразата се повтаряше непрекъснато.
— Дор ли, суле? — обърна се Галадон, отклонявайки внимание от сеитбата. — Звучи като дуладелски термин.
Раоден се надигна. В книгата „дор“ не беше отбелязан с аон, а с фонетична транскрипция. Сякаш наистина думата идваше от чужд език.
— Галадон, прав си! — извика той. — Изобщо не е на аонски.
— Разбира се. Не може да е аон. Има само една гласна.
— Това е доста простичко обяснение, приятелю.