— Така е — съгласи се Сарене. — Финансовото подпомагане на краля няма нищо общо с чувствата ни.
— Боя се, че ще трябва да подкрепя Ейхан, принцесо — намеси се Роял, разпервайки ръце. — Каква е тази внезапна промяна? Защо да помагаме на краля точно сега?
Сарене стисна зъби раздразнено. След това зърна блясъка в погледа на стария херцог. Той знаеше. Според слуховете херцогът разполагаше с не по-лоша шпионска мрежа от някои крале. Явно беше наясно какво цели Хратен. Беше задал въпроса не за да я провокира, а за да й даде възможност да обясни. Сарене издиша бавно, благодарна за тактичната намеса.
— Някой потапя корабите на краля — започна тя. — Логиката потвърждава информацията на шпионите на баща ми. Флотата на Дреок Дрезгавия не може да е отговорна за това. Повечето му кораби са били унищожени преди петнайсет години, когато е опитал да превземе Теод. Останалите са се разпилели през годините. Вирнът е заповядал нападенията.
— Добре, по това сме съгласни — кимна Ейхан.
— Също така Фьорден оказва финансова помощ на херцог Телрий — продължи Сарене.
— Нямате доказателства за това, ваше височество — отбеляза Еондел.
— Наистина нямам — призна Сарене и тръгна между столовете по младата пролетна трева. Бяха решили да проведат тази среща в градините на коратския храм в Кае и нямаше маса, която да обикаля. Сарене бе седяла в началото, но в един момент не издържа и стана. Беше й по-лесно да говори права. Знаеше, че е нервен навик, но пък височината й придаваше известен авторитет. — Но логиката го доказва — изтъкна тя. Еондел реагираше добре на всяко нещо, свързано с „логика“. — Всички бяхме на празненството на Телрий миналата седмица. Сигурно е похарчил за този бал повече, отколкото хората изкарват за една година.
— Екстравагантността невинаги е признак на богатство — отбеляза Шуден. — Виждал съм разорени хора, които пилеят последните си пари, за да създадат илюзия, че всичко е наред. — В думите му имаше истина. Присъстващият на тази среща барон Едан правеше точно това.
Сарене се намръщи.
— Направих някои проверки. Тази седмица имах доста свободно време, защото никой не си даде зор за срещата въпреки спешната нужда. — Благородниците не посмяха да я погледнат в очите при тези й думи. Най-сетне бе успяла да ги събере. За съжаление Кайн и Лукел имаха ангажимент и не присъстваха. — Според слуховете през последните две седмици сметките на Телрий са набъбнали драстично. Пратките към Фьорден му носят фантастични печалби, без значение дали праща екзотични подправки или кравешка тор.
— Но херцогът не се е обявил за дерет — посочи Еондел. — Все още ходи на коратските литургии.
Сарене потупа бузата си замислено.
— Ако Телрий демонстрира открито връзки с Фьорден, печалбите му ще бъдат съмнителни. Хратен е твърде ловък, за да действа толкова прозрачно. Много по-умно е Фьорден да остане встрани от херцога, така Телрий ще изглежда религиозно консервативен. А е много по-лесно за един традиционен корат да узурпира трона, отколкото за един дерет.
— Първо ще вземе трона, а после ще изпълни договорката с вирна — съгласи се Роял.
— Точно затова трябва да се погрижим Ядон да почне да печели отново, възможно най-скоро — каза Сарене. — Нацията е в криза. Напълно е възможно Телрий да докара по-големи доходи от Ядон, дори след данъците. Съмнявам се, че кралят ще абдикира. Но ако Телрий направи преврат, останалите благородници може да го подкрепят.
— Какво ще кажеш, Едан? — присмя се Ейхан на нервния барон. — Не само ти може да изгубиш титлата си след няколко месеца. Старият Ядон ще те последва.
— Моля ви, граф Ейхан — намеси се Сарене. — Наш дълг е да не допуснем това да се случи.
— Какво искате да сторим? — попита изнервено Едан. — Да пратим дарове на краля ли? Аз нямам излишни пари.
— Никой няма, Едан — заяви Ейхан и положи ръце на внушителния си търбух. — Ако бяха излишни, нямаше да са ценни, нали?
— Знаеш за какво става дума, Ейхан — сгълча го Роял. — А и принцесата едва ли говори за дарове.
— Всъщност, господа, очаквам предложения. — Сарене разпери ръце. — Аз съм политик, не търговец. Признавам, че съм аматьор в печеленето на пари.
— С дарове няма да стане. — Шуден подпря брадичката си замислено. — Кралят е горд, че е спечелил богатството си с пот, работа и коварство. Няма да приеме подаяния, дори за да запази трона си. Пък и търговците са природно подозрителни към подаръци.
— Може да му кажем истината — предложи Сарене. — Може би тогава ще приеме помощта ни.
— Няма да ни повярва. — Роял поклати побелялата си глава. — Кралят приема нещата буквално, Сарене, дори повече от нашия скъп лорд Еондел. Генералите понякога мислят абстрактно, за да разгадаят замислите на противника. Сериозно се съмнявам Ядон да е имал и една абстрактна мисъл през живота си. Кралят приема нещата за такива, каквито изглеждат, особено ако съвпадат с представите му.