— Точно затова лейди Сарене го заблуди с предполагаемата си липса на разум — съгласи се Шуден. — Той очакваше да е глупава и след като се вписа в представите му, я забрави, въпреки че тя преиграваше ужасно.
Сарене реши да пусне покрай ушите си този коментар.
— Пиратите са нещо познато — взе думата Роял. — Те съпътстват мореплавателната търговия. В известен смисъл всички търговци са пирати. Но в управлението е различно. В очите на Ядон няма смисъл едно кралство да потапя кораби, пълни с ценни стоки. Той никога не би нападнал търговски съд, дори да обяви война. А и според него Арелон и Фьорден са добри приятели. Той първи позволи на деретските жреци да проповядват в Кае и даде на гьорн Хратен всякакви права, достъпни за благородник. Съмнявам се да го убедим, че вирнът се опитва да го свали.
— Може да опитаме да натопим Фьорден — предложи Еондел. — Да стане очевидно, че нападенията са дело на вирна.
— Ще отнеме твърде много време, Еондел. — Ейхан поклати гушите си. — А и Ядон вече няма много кораби. Едва ли ще рискува да ги прати в тези води отново.
Сарене кимна.
— Ще е много трудно да разкрием връзката с вирна. Сигурно използва сворденски кораби за тази задача. Фьорден няма кой знае какъв флот.
— Дреок Дрезгавия не беше ли от Сворден? — намръщи се Еондел.
— Чувал съм, че е от Фьорден — каза Ейхан.
— Не — обади се Роял. — Май беше от аонската раса, нали?
— Както и да е — прекъсна ги Сарене нетърпеливо, опитвайки да върне темата към същността, докато обикаляше градината. — Според лорд Ейхан кралят не би рискувал корабите си отново, но все трябва да ги прати нанякъде.
Ейхан кимна в знак на съгласие.
— Не може да си позволи да спре. Пролетта е много добър сезон за търговия. Хората са търпели цяла зима скучни цветове и още по-скучни роднини. Щом снеговете се стопят, готови са да похарчат малко. Сега цената на боядисаната коприна е най-висока, а това е една от най-хубавите стоки на Ядон.
— Тази нападения са бедствие. Ядон губи не само корабите, а и печалбата, която щеше да натрупа от продажбата на коприна, да не говорим за другите стоки. Много търговци почти се разоряват, защото се презапасяват със стока, която биха продали по-късно.
— Негово величество стана алчен — каза Шуден. — Купуваше все повече кораби и ги тъпчеше с колкото коприна поемат.
— Всички сме алчни, Шуден — отговори Ейхан. — Не забравяй, че твоето семейство натрупа състояние с износ на подправки от Джиндо. Вие дори не пренасяхте стока, просто построихте пътища и събирахте такси от търговците.
— Нека го кажа иначе, лорд Ейхан — поправи се Шуден. — Кралят се остави алчността да го заслепи. Всеки добър търговец трябва да се подготви за бедствия. Никога не изпращай това, което не можеш да си позволиш да загубиш.
— Добре казано — съгласи се Ейхан.
— Както и да е — намеси се Сарене. — Ако кралят е останал само с два кораба, те трябва да донесат солидна печалба.
— „Солидна“ не е точен термин, скъпа — посочи Ейхан. — По-скоро „невероятна“. Нужно е чудо, за да може Ядон да се възстанови от тази катастрофа. Особено преди Телрий да го унижи непоправимо.
— Ами ако сключи споразумение с Теод? — подхвърли Сарене. — Изключително изгоден договор за коприната?
— Може би — сви рамене Ейхан. — Умна идея.
— Но невъзможна — възрази херцог Роял.
— Защо? — настоя Сарене. — Теод може да си го позволи.
— Защото Ядон не би приел никога такъв договор — обясни херцогът. — Той е твърде опитен търговец, за да приеме сделка, която изглежда прекалено добра, за да е реалистична.
— Съгласен съм — кимна Шуден. — Кралят няма да има нещо против да изкара голяма печалба от Теод, но само ако е убеден, че ви прекарва.
Останалите закимаха. Джиндосецът беше най-млад в групата, а бързо доказваше, че е умен поне колкото Роял, ако не и повече. Това, заедно с демонстрираната честност, му носеше репутация, несвойствена за годините му. Човек, който съчетаваше честност и схватливост, наистина имаше голяма сила.
— Трябва да помислим над това допълнително — каза Роял. — Но не твърде дълго. Проблемът трябва да се реши преди плащането на данъците, иначе ще се разправяме с Телрий, а не с Ядон. Колкото и да е лош старият ми приятел, с Телрий ще е по-зле. Особено ако разполага с подкрепата на Фьорден.
— Постъпихте ли както ви посъветвах със сеитбата? — попита Сарене, докато благородниците се готвеха да си тръгват.