— Не беше лесно — призна Ейхан. — Надзирателите и дребните благородници се противопоставиха.
— Но го сторихте.
— Да — потвърди той.
— Както и аз — допълни Роял.
Шуден и Едан кимнаха мълчаливо.
— Започнахме да сеем миналата седмица — обади се Едан. — Кога ще има резултат?
— За ваше добро, милорд, да се надяваме, че в следващите три месеца — каза Сарене.
— Това време е достатъчно, за да се прецени каква ще е реколтата — добави Шуден.
— Все още не разбирам какво значение има дали хората ще мислят, че са свободни, или не — вметна Ейхан. — Количеството на семената е еднакво, така че и реколтата трябва да е същата.
— Ще се изненадате, милорд — обеща Сарене.
— Може ли да тръгваме — попита настойчиво Едан. Все още се дразнеше, че Сарене ръководеше срещите.
— Още нещо, милорди. Имам идея за вдовишкото си изпитание и искам да чуя какво мислите.
Мъжете се размърдаха неловко и се спогледаха неспокойно.
— Стига де — намръщи се Сарене. — Вие сте големи хора. Преодолейте детинския си страх от Елантрис.
— Това е много деликатна тема в Арелон, милейди — каза Шуден.
— Явно Хратен не се притеснява от това — отвърна тя. — Всички знаете какво прави той.
— Създава паралел между Шу-Корат и Елантрис — кимна Роял. — Опитва да настрои хората срещу коратските жреци.
— И ще успее, ако не го спрем — изтъкна Сарене. — За целта трябва да престанете с лигавщините и преструвките, че Елантрис не съществува. Градът е сериозна част от плана на гьорна.
Мъжете се спогледаха многозначително. Смятаха, че тя обръща твърде голямо внимание на гьорна. За тях проблемът беше в управлението на Ядон, а религията оставаше на заден план. Не разбираха, че във Фьорден религията и войната бяха едно и също.
— Трябва да ми се доверите — продължи Сарене. — Кроежите на Хратен са важни. Казвате, че кралят вижда нещата конкретно. Е, с Хратен е точно обратното. Той вижда всичко като потенциал и целта му е да направи от Арелон поредния фьорденски протекторат. Ако използва Елантрис срещу нас, трябва да предприемем нещо.
— Накарайте дребния коратски жрец да се съгласи с него — предложи Ейхан. — Ако са на една страна, гьорнът няма да може да използва града срещу религията.
— Омин не би го направил, милорд — поклати глава Сарене. — Той не мисли злото на елантрисците и никога не би ги нарекъл дяволи.
— Не може ли просто… — започна Ейхан.
— Милостиви Доми! — прекъсна го Роял. — Ейхан, никога ли не ходиш на служба? Човекът не би го сторил.
— Ходя — отвърна графът безразлично. — Просто си мислех, че би се съгласил да направи услуга на кралството. Ще го възнаградим подобаващо.
— Не, милорд — настоя Сарене. — Омин е духовник, при това добър и искрен. За него истината не е обект на дебати и търгуване. Боя се, че нямаме избор. Трябва да застанем на страната на Елантрис.
Няколко лица, включително на Еондел и Едан, помръкнаха при тези й думи.
— Това няма да е лесно за изпълнение, лейди Сарене — предупреди я Роял. — Може да изглеждаме инфантилни, но тези четирима мъже са сред най-интелигентните и широко скроени хора в Арелон. Щом те се изнервят при мисълта за Елантрис, представете си отношението на останалите.
— Трябва да променим тези представи, милорд — изтъкна принцесата. — Вдовишкото изпитание ми дава възможност. Ще занеса храна на елантрисците.
Този път накара да ахнат дори Шуден и Роял.
— Добре ли чух, скъпа? — попита Ейхан с треперещ глас. — Ще отидете в Елантрис?
— Да — отговори твърдо Сарене.
— Трябва да пийна нещо. — Ейхан отпуши манерката си с вино.
— Кралят няма да го позволи — намеси се Едан. — Той не разрешава дори на стражата да влиза в града.
— Прав е — съгласи се Шуден. — Няма да минете през портите, ваше височество.
— Оставете краля на мен — заяви Сарене.
— Номерата ви няма да минат този път, принцесо — предупреди я Роял. — Нищо на света няма да убеди Ядон да ви пусне в града.
— Ще измисля нещо. — Сарене се опита да изглежда по-сигурна, отколкото беше. — Това не е ваша грижа, милорди. Просто искам да ми обещаете, че ще ми помогнете.
— Да помогнем?… — заекна колебливо Ейхан.
— Да раздам храната в Елантрис — обясни Сарене.
Графът се опули.
— Да ви помогнем? — повтори той. — Вътре?
— Искам да развенчая митовете за града — каза Сарене. — За целта трябва да убедя аристокрацията да влезе и да се увери, че елантрисците не са ужасяващи.
— Съжалявам, че ще противореча — намеси се Еондел. — Но, лейди Сарене, а ако наистина са ужасяващи? Ако всичко, което казват за Елантрис, е истина?
Тя се замисли.