— Не мисля, че са опасни, лорд Еондел. Виждала съм града и жителите му. Страшен е само начинът, по който се отнасят с тях. Не вярвам в историите за чудовища и канибализъм. Те са просто мъже и жени, към които се отнасят несправедливо и с предразсъдъци.
Еондел не изглеждаше убеден, нито пък останалите.
— Вижте, ще вляза първа, за да проверя. Искам да се присъедините към мен след първите няколко дни.
— Защо ние? — изстена Ейхан.
— Защото трябва да се започне отнякъде — обясни Сарене. — Ако вие ме последвате в града, останалите ще се почувстват глупаво. Аристократите имат групова нагласа. С вашата подкрепа сигурно ще убедя повечето да влязат с мен поне веднъж. И сами ще видят, че в Елантрис няма нищо ужасно. Че жителите му са просто бедни окаяници, които нямат какво да ядат. Можем да победим Хратен с простата истина. Трудно е да демонизираш някого, след като си видял сълзите на благодарност в очите му, когато си го нахранил.
— Така или иначе, няма смисъл — противопостави се Едан, а ръката му потрепери при мисълта да влезе в Елантрис. — Кралят никога няма да й позволи.
— А ако го направи? — попита Сарене бързо. — Тогава ще дойдете ли, Едан?
Баронът примигна изненадано, усетил, че е попаднал в капан. Тя чакаше отговора му, но той упорито мълчеше.
— Аз ще дойда — обяви Шуден.
Сарене се усмихна. За втори път първи й оказваше подкрепа.
— Щом Шуден ще го направи, едва ли останалите ще се унижим да откажем — заключи Роял. — Издействайте си разрешение, принцесо, и тогава ще говорим допълнително.
— Може би проявих прекален оптимизъм — призна Сарене пред кабинета на Ядон. Двамата стражи отпред я изгледаха с подозрение.
— Имате ли план, милейди? — попита Аше. Сеонът беше прекарал срещата отвъд оградата на храма, за да се увери, че никой не подслушва, но бе чул всичко.
Сарене поклати глава. Беше демонстрирала самоувереност пред Ейхан и другите, но сега разбираше колко неоправдано е било. Нямаше представа как да накара Ядон да я пусне в Елантрис. Нито как да приеме помощта им.
— Говори ли с татко? — попита тя.
— Да, милейди — отвърна Аше. — Каза, че ще ви окаже пълна финансова подкрепа.
— Добре. Да вървим тогава. — Тя пое дъх и тръгна към войниците. — Искам да говоря с баща си.
Стражите се спогледаха.
— Наредено ни е…
— Това не се отнася за семейството, войнико… — настоя Сарене. — Ако кралицата поиска да говори със съпруга си, и нея ли ще отпратите?
Стражите се намръщиха объркано. Ешен вероятно не идваше на посещения. Сарене бе забелязала, че бъбривата кралица страни от съпруга си. Дори глупавите жени не обичаха да им го натякват в лицето.
— Отвори вратата, войнико — нареди Сарене. — Ако кралят не желае да говори с мен, ще ме изхвърли, и следващия път ще знаете да не ме пускате.
Стражите се поколебаха и Сарене побърза да мине между тях, като си отвори вратата сама. Войниците явно не бяха свикнали да се разправят с твърдоглави жени, особено от кралското семейство, и я оставиха.
Ядон вдигна поглед от бюрото. Сарене за пръв път го виждаше да носи очила. Той ги свали и се надигна, като удари раздразнено с длан по бюрото, при което се разпиляха няколко документа.
— Не ти е достатъчно да ме дразниш пред хората, та реши да дойдеш и в кабинета ми ли? — извика той. — Ако знаех какво глупаво момиче си, изобщо нямаше да се съгласявам на този договор. Махни се, жено, и ме остави да работя.
— Виж какво, татко — заговори с усмивка Сарене. — Ще се престоря на интелигентен човек, способен да води що-годе смислен разговор, ако и ти го направиш.
Ядон се опули за миг и почна да почервенява.
— Раг Доми! — Това беше толкова груба ругатня, че Сарене я бе чувала само два пъти през живота си. — Ти ме измами, жено. Мога да те обезглавя, че ме правиш на глупак.
— Ако вземеш да обезглавяваш децата си, татко, хората ще почнат да задават въпроси. — Тя проследи внимателно реакцията на краля, надяваше се на някакъв намек за изчезването на Раоден, но остана разочарована. Ядон не обърна никакво внимание на коментара й.
— Трябва да те върна на Евънтео веднага.
— Чудесно, с радост ще си отида — излъга тя. — Но ако си замина, ще изгубиш търговското споразумение с Теод. Това може да е проблем, като се има предвид колко злощастно се развива търговията ти с коприна във Фьорден.
Ядон стисна зъби при тези думи.
— Внимавайте, милейди — прошепна Аше. — Не го дразнете прекалено. Мъжете често поставят гордостта над разума.
Сарене кимна.
— Мога да ти покажа изход, татко. Предлагам ти сделка.
— Защо да приемам оферти от теб, жено? — изръмжа той. — Тук си от почти месец, а чак сега разбирам, че си ме лъгала през цялото време.