— Ще ми се довериш, татко, защото загуби седемдесет и пет процента от флота си заради пиратите. След няколко месеца може да загубиш и трона си, ако не ми се довериш.
Ядон се изненада от знанията й.
— Откъде разбра всичко това?
— Всички го знаят, татко — подхвърли Сарене небрежно. — Целият двор клюкарства. Очакват да паднеш при следващото плащане на данъците.
— Знаех си! — Ядон се разгневи и започна да ругае придворните, които нямаха търпение да го свалят.
Сарене примигна изненадано. Беше го казала колкото да извади Ядон от равновесие, но не очакваше толкова силна реакция. Да не би да беше параноик? Защо никой досега не го бе забелязал? Скоростта, с която Ядон се възстанови, й показа, че той крие параноята си доста умело. Явно неочакваната й забележка бе отслабила контрола му.
— Искаш да предложиш сделка, така ли? — попита с овладян глас кралят.
— Да. В Теод в момента се търси коприна. Може да се изкарат големи печалби, ако се продаде направо на краля. Като се има предвид и роднинската връзка, можеш да уговориш Евънтео да ти даде еднолични права за страната.
Ядон се намръщи подозрително, ала гневът му се уталожи, щом надуши пазарлък. Но незабавно започна да се оглежда за скрити уловки. Сарене стисна зъби ядосано. Точно както бяха казали другите. Ядон нямаше да приеме офертата й, защото му изглеждаше като измама.
— Интересно предложение — призна той. — Но се боя, че…
— Естествено, ще поискам нещо в замяна — прекъсна го Сарене, докато мислеше трескаво. — Да го наречем комисионна от посредничеството между теб и Евънтео.
Ядон я зяпна.
— Каква комисионна? — попита той предпазливо. Размяната беше съвсем различна от подаряването. Тя може да се обмисли, прецени и донякъде да й се има доверие.
— Искам да вляза в Елантрис — обяви Сарене.
— Какво?
— Трябва да изпълня вдовишкото изпитание. Затова ще занеса храна на елантрисците.
— Какви мотиви имаш за нещо подобно, жено?
— Религиозни причини, татко — обясни Сарене. — Шу-Корат учи да помагаме на най-нуждаещите се, а те предизвиквам да намериш същества в по-окаяно положение.
— Не може и дума да става — отсече Ядон. — Влизането в Елантрис е забранено със закон.
— Закон, който ти си измислил, татко — отбеляза Сарене. — И само ти можеш да направиш изключение от него. Помисли внимателно, богатството и дори тронът ти може да зависят от отговора ти.
Ядон изскърца със зъби и се замисли.
— Искаш да носиш храна в Елантрис, така ли? За колко време?
— Докато не реша, че задълженията ми като съпруга на принц Раоден са изпълнени — отвърна тя.
— Сама ли ще ходиш?
— Ще приема всеки, който реши да ме придружи.
Ядон изсумтя.
— Ще ти е трудно да намериш някой кандидат.
— Това си е мой проблем.
— Първо фьорденският дявол почна да разбунва тълпите, а сега ти ще сториш същото.
— Не, татко — поправи го Сарене. — Искам точно обратното. Хаосът ще облагодетелства само вирна. Вярвай в каквото си искаш, но единствената ми цел е да видя стабилност в Арелон.
Ядон продължи да мисли.
— Не повече от десет души на един път, без охраната — каза той накрая. — Не искам да започнат поклонничества. Ще влизате един час преди обяд и ще си тръгвате един час след обяд. Без изключения.
— Дадено — съгласи се Сарене. — Можеш да използваш сеона ми, за да се свържеш с крал Евънтео и да уточните подробностите по сделката.
— Милейди, трябва да призная, че това беше доста хитро. — Аше се носеше до нея в коридора, водещ към покоите й.
Сарене бе останала да посредничи по сделката между баща си и Ядон. В гласа на Евънтео се долавяше надежда, че дъщеря му знае какво прави. Беше добър крал, но изобщо не ставаше за търговец. Поддържаше цяла армия от писари, които следяха кралските финанси. Ядон усети слабостта му и се нахвърли като раздразнен хищник. Само присъствието на Сарене му бе попречило да измъкне целия данъчен бюджет на Теод покрай тази сделка. Сега купуваха коприната му само четири пъти по-скъпо, отколкото струваше. Накрая кралят направо сияеше и сякаш почти бе простил на Сарене, че го бе водила за носа.
— Хитра? — възкликна Сарене невинно. — Аз?
Сеонът се засмя тихичко.
— Има ли човек, когото да не можете да манипулирате, милейди?
— Баща ми. Той ме побеждава три от пет пъти.
— Той казва същото за вас, милейди — отбеляза Аше.
Сарене се усмихна и влезе в стаята си, за да се приготви за лягане.
— Не беше чак толкова хитро, Аше. Трябваше да се досетим, че проблемите ни практически се разрешават един друг — предложение без уловка и молба без условия.
Аше измърмори недоволно, докато летеше в кръг из стаята и отбелязваше колко е разхвърляна.