— Тази беше четвъртата за годината — отвърна Меала. — Ще изпратя някого незабавно.
— Не. Няма смисъл тази вечер. Просто се погрижи да не се повтаря.
— Разбира се, милейди. — Меала направи реверанс.
— Благодаря.
— Ето го пак! — възкликна Сарене и подскочи в леглото. Аше мигновено засия с пълна мощ и се раздвижи край стената.
— Милейди?
— Тихо! — нареди Сарене и притисна ухо към каменната стена до прозореца, слушайки стържещите звуци. — Какво мислиш?
— Мисля, че вечерята на милейди се бунтува — осведоми я учтиво Аше.
— Определено се чу шум. — Сарене не обърна внимание на закачката. Аше винаги ставаше преди нея сутрин, но не обичаше да го безпокоят, когато спеше.
Тя посегна и взе пергамента от нощната масичка. След това драсна една черта с въглен, защото не й се занимаваше с писалки и мастило.
— Виж. — И протегна хартията към Аше. — Звуците винаги се появяват в едни и същи дни от седмицата: маедал и опедал.
Аше се приближи и погледна бележката. Сияещият му аон бе единственото осветление в помещението.
— Чули сте звуците общо четири пъти. Два пъти в маедал и два в опедал — каза той скептично. — Това не е достатъчно да се твърди, че винаги са в едни и същи дни, милейди.
— Мислиш, че ми се причува. — Сарене остави бележката на масата. — А уж сеоните имали отличен слух.
— Не и когато спим, милейди — отвърна Аше, намеквайки, че точно това трябва да прави в момента.
— Сигурно има проход — реши Сарене и почука по каменната стена.
— Щом казвате, милейди.
— Казвам. — Тя се надигна и огледа прозореца. — Аше, виж колко е дебела стената. — Наведе се и протегна ръка през прозореца. Пръстите й едва напипаха външния ръб. — Наистина ли е необходимо да е толкова дебела?
— Така дава по-добра защита, милейди.
— Както и пространство за проход.
— Много тесен, милейди — уточни Аше.
— Вярно. — Сарене коленичи, за да огледа долния ръб на прозореца. — Извит е нагоре. Проходът е конструиран така, че да минава между прозорците на първия и втория етаж.
— Но единственото нещо в тази посока…
— Са кралските покои — довърши Сарене. — Че къде другаде да води проходът?
— Нима твърдите, че кралят се отправя на тайни нощни визити два пъти седмично, милейди?
— Точно в единайсет часа. — Сарене изгледа големият стенен часовник в ъгъла. — Винаги по едно и също време.
— Каква причина има кралят да прави нещо подобно?
— Не знам. — Сарене потупа бузата си замислено.
— Олеле — промърмори Аше. — Милейди пак е замислила нещо, нали?
— Както винаги — направи тя сладка муцунка и се върна в леглото. — Намали светлината, някои от нас се опитват да спят тук.
Хратен седеше на бюрото си, облечен с червена деретска роба вместо с обичайните доспехи. Почукването на вратата беше очаквано.
— Влез.
Появи се артет Теред. Той беше истински фьорденец, здрав, висок, тъмнокос и с квадратна форма на лицето. Все още поддържаше мускулите от обучението в манастира.
— Ваша милост — каза мъжът и падна на колене в истински знак на уважение.
— Артет. — Хратен сплете пръсти пред себе си. — Откакто съм тук, наблюдавам местните жреци. Впечатлен съм от твоята служба за царството на Джадет и реших да ти предложа поста на главен артет в този храм.
Теред вдигна изненадан поглед.
— Ваша милост?
— Мислех да изчакам новата група жреци, преди да избера — обясни Хратен. — Но както казах, ти ме впечатли. Затова реших да ти предложа поста.
А и нямаше време за чакане. Трябваше му някой да ръководи храма, за да може да се съсредоточи над другите задачи.
— Милорд… — заекна артетът, очевидно зашеметен. — Не мога да приема поста.
Хратен замръзна.
— Какво? — Никой жрец нямаше да откаже подобно повишение.
— Съжалявам, милорд — промълви мъжът и сведе поглед.
— Каква е причината за това решение, артет? — настоя Хратен.
— Няма причина ваша милост. Просто… не би било редно да приема. Позволете да се оттегля.
Хратен махна с ръка. Бе обезпокоен. Амбицията беше първостепенна фьорденска черта. Как мъж като Теред бе загубил гордостта си толкова бързо? Нима Фьон наистина бе успял да разклати храма в Кае толкова дълбоко? Или… зад отказа му имаше нещо друго? Един глас в него нашепваше, че Фьон няма нищо общо. Явно Дилаф бе замесен в отказа на Теред.
Мисълта вероятно беше параноя, но Хратен се захвана със следващата задача. Трябваше да се справи с Дилаф. Въпреки историята с елантрисеца Дилаф набираше популярност сред останалите жреци. Хратен бръкна в чекмеджето и извади малък плик. Беше направил грешка с Дилаф. Беше възможно да се канализира фанатичната омраза, но в момента нямаше нито времето, нито енергията. Съдбата на цялото кралство зависеше от способността му да се фокусира, а не бе преценил колко внимание му отнема Дилаф.