Това не можеше да продължава. Светът на Хратен бе основан на контрол и предсказуемост, а религията бе упражнение по логика. Дилаф бе като врящ съд с вода върху неговия лед. Накрая и двамата щяха да се изтощят и отслабят взаимно, да бъдат отнесени като пара на вятъра. А след тях Арелон щеше да загине.
Хратен си сложи доспехите и излезе от помещението. Няколко вярващи се молеха мълчаливо, а наоколо обикаляха заети свещеници. Куполите и одухотворената архитектура бяха привични. Тук трябваше да се чувства най-удобно. Но Хратен твърде често се отправяше към стените на Елантрис. Повтаряше си, че ходи там, защото предоставят чудесна гледка към Кае, но знаеше, че има и друга причина. Отчасти стоеше там, защото знаеше, че е единственото място, където Дилаф не би отишъл доброволно.
Стаята на артета бе малка ниша, подобна на тази, в която живееше Хратен, когато заемаше същия пост. Дилаф вдигна поглед от бюрото, щом гьорнът бутна простата дървена врата.
— Хроден? — Дилаф се изправи изненадано. Хратен рядко посещаваше покоите му.
— Артет, имам много важна задача. Не мога да я поверя на никого друг.
— Разбира се, хроден — каза покорно Дилаф и сведе глава. Въпреки това очите му се присвиха подозрително. — Служа отдадено, защото знам, че съм брънка във веригата, водеща към самия Джадет.
— Да — кимна небрежно Хратен. — Артете, искам да доставиш едно писмо.
— Писмо ли? — Дилаф го изгледа объркано.
— Да — продължи равнодушно Хратен. — Жизнено важно е да предадем на вирна за напредъка ни тук. Написал съм доклад, но въпросите, за които се отнася, са крайно деликатни. Ако попадне в чужди ръце, ще нанесе непоправими щети. Избрах теб, като мой одив, да го доставиш лично.
— Но пътуването ще отнеме седмици, хроден!
— Знам. Ще се наложи да се оправя без помощта ти през това време, но ще се утешавам, като знам, че си на важна мисия.
Дилаф сведе очи и опря длани на масата.
— Ще направя каквото повелява моят хроден.
Хратен се намръщи леко. Дилаф нямаше изход. Клетвата между хроден и одив беше изключително обвързваща. Когато единият нареждаше, другият се подчиняваше. Въпреки това Хратен очакваше повече съпротива. Някакъв номер. Опит Дилаф да се измъкне от задачата.
Мъжът прие писмото с очевидно покорство. Може би към това се стремеше поначало. Да влезе във Фьорден. Като одив на гьорн щеше да получи уважение и дори власт на Изток. Може би единствената причина да го дразни бе, за да се измъкне от Арелон.
Хратен се обърна и тръгна към главната зала на храма. Нещата бяха минали по-безболезнено, отколкото очакваше. Въздъхна с облекчение и закрачи с по-голяма увереност към покоите си.
Зад него се разнесе глас. Беше на Дилаф. Говореше нормално, но достатъчно силно, за да го чуе.
— Изпрати куриери — нареди той на един от дорвените. — Утре сутрин тръгваме за Фьорден.
Хратен щеше да продължи. Почти не го интересуваше какво е замислил Дилаф, стига да заминеше. Но беше прекарал твърде дълго на този пост, за да се превърне в политическо животно, така че не можеше да подмине подобно изявление. Особено от Дилаф.
Хратен се завъртя.
— Ние ли? Заповядах само на теб, артет.
— Да, милорд — поклони се Дилаф. — Но нали не очаквате да оставя моите одиви.
— Одиви?
Като официален член на църквата, Дилаф имаше право да закълне свои одиви, продължавайки веригата, свързваща всички, към Джадет. Но Хратен не очакваше такова нещо. Как бе намерил време?
— Кой, Дилаф? — попита остро той. — Кого си направил свой одив?
— Неколцина са, хроден — отвърна уклончиво жрецът.
— Имената, артет.
Дилаф започна да изброява. Повечето жреци имаха един-двама одиви, а някои гьорни събираха докъм десетина. Дилаф имаше над трийсет. Хратен го слушаше зашеметен. И ядосан. Дилаф бе успял да направи по някакъв начин свои одиви най-полезните му поддръжници. Включително Уорн и мнозина други аристократи.
Дилаф свърши с изброяването и сведе покорно предателските си очи към пода.
— Интересен списък — каза бавно Хратен. — И кого мислиш да вземеш с теб?
— Ами всичките, милорд — заяви невинно Дилаф. — Ако писмото е толкова важно, както намеквате, трябва да му осигурим надеждна защита.
Хратен затвори очи. Ако Дилаф помъкнеше всички изброени хора, щеше да го остави без подкрепа. Стига да тръгнеха. Клетвата на одив беше много обвързваща. Повечето вярващи, включително някои жреци, приемаха по-свободната позиция на крондет. Крондетът се вслушваше в съветите на своя хроден, но не бе морално задължен да се подчинява на заповеди.