Раоден пропълзя и надникна предпазливо иззад ъгъла. Потеше се и постоянно посягаше да обърше челото си, с което само размазваше черна слуз по него. Коленете му трепереха леко, докато се притискаше към изгнилата дървена ограда и се оглеждаше за опасност.
— Суле, зад теб!
Раоден се обърна, изненадан от предупреждението на Галадон, и се хлъзна по коварните павета. Падането го спаси, защо усети изсвистяването във въздуха над себе си. Нападащият дивак изпсува, ядосан, че е пропуснал целта, и се заби в оградата, от която се разхвърча изгнила дървесина.
Раоден се надигна. Дивакът се движеше по-бързо. Беше плешив и почти гол, събаряше останалата част от оградата с ръмжене, като побесняло куче.
Тоягата на Галадон го удари право в лицето. Мъжът залитна, а Галадон се наведе, взе едно паве и премаза главата му. Дивакът не се надигна повече.
— Стават все по-силни, суле — каза Галадон и пусна павето. — Сякаш почти не обръщат внимание на болката. Коло?
Раоден кимна.
— Не са успявали да спипат новодошъл от седмици. Отчайват се и все повече заприличват на животни. Чувал съм за воини, които изпадат в такава ярост, че не обръщат внимание дори на смъртните рани.
Галадон сръчка тялото на нападателя с тоягата си, за да се увери, че мъжът не се преструва.
— Може би най-сетне са открили истинската тайна за спиране на болката — каза тихо Раоден.
— Просто се отказват от човешката си същност — отвърна Галадон и поклати глава, докато продължаваха да се промъкват през бившия пазар на Елантрис.
Минаваха покрай купчини с керамични и метални плоскости, гравирани с аони. Преди тези предмети имаха чудотворно въздействие и струваха безбожно скъпо. Сега бяха просто препятствия, които Раоден трябваше да заобикаля, за да не вдигне шум.
— Трябваше да вземеш Сейолин — каза тихо Галадон.
Раоден поклати глава.
— Сейолин е чудесен войник и добър човек, но хич не го бива в промъкването. Дори аз мога да го чуя. Пък и щеше да настоява да вземем повече стражи. Отказва да повярва, че мога да се грижа сам за себе си.
Галадон погледна към падналия нападател и се усмихна саркастично.
— Както кажеш, суле.
Раоден също се усмихна леко.
— Добре де — призна той. — Можеше да ни е от полза. Но неговите хора щяха да ме предпазват. Мислех си, че съм зарязал това отношение в двореца на баща ми.
— Хората пазят ценностите си — сви рамене Галадон. — Да не беше ставал толкова незаменим. Коло?
— Прав си — въздъхна Раоден. — Хайде.
Те млъкнаха и продължиха с промъкването. Галадон го бе разубеждавал с часове, щом принцът сподели плана си да се промъкнат при Шаор.
Дуладелецът твърдеше, че е рисковано, опасно, безсмислено и истински глупаво. Но не беше склонен да позволи на Раоден да тръгне сам. Принцът знаеше, че е рисковано, безсмислено и всичко останало. Хората на Шаор щяха да ги разкъсат, без дори да се замислят — буквално, като се имаше предвид умственото им състояние.
През последната седмица бяха направили още три опита да превземат градината. Стражите на Сейолин събираха все повече рани, а хората на Шаор ставаха по-диви. Раоден поклати глава. Бандата му растеше, но повечето от последователите му бяха физически слаби. Хората на Шаор бяха плашещо силни и до един корави воини. Гневът им даваше сила и последователите на Раоден не можеха да ги удържат още дълго.
Трябваше да открие Шаор. Беше сигурен, че ако успее да поговори с човека, ще намерят компромис. Твърдяха, че Шаор никога не участвал лично в нападенията. Всички наричаха бандата „хората на Шаор“, ала никой не помнеше да е виждал главатаря лично. Може би беше поредният маниак, неразличим от останалите. Или пък се бе присъединил към хоедите отдавна и бандата продължаваше без главатар.
Все пак нещо му подсказваше, че Шаор е жив. А може би просто искаше да го повярва. Трябваше му противник, срещу когото да се изправи. Диваците бяха твърде разпилени, за да бъдат победени лесно, а и превъзхождаха значително като бройка последователите на Раоден. Трябваше Шаор да съществува, да може да бъде убеден и да контролира хората си, иначе групата на Раоден бе загазила сериозно.
— Вече сме близо — прошепна Галадон, когато достигнаха крайната улица.
Чуха някакъв шум и изчакаха търпеливо да отмине.
— Банката — посочи Галадон голямата сграда отсреща. Стените бяха по-тъмни от обичайния оттенък на слузта. — Елантрисците са издигнали тази сграда, за да има къде местните търговци да съхраняват парите си. Банка в Елантрис е била много по-сигурна от банка в Кае.
Раоден кимна. Някои търговци, като баща му например, нямаха доверие на елантрисците. Те предпочитаха да държат богатството си извън града, което в крайна сметка се бе оказало разумно.