— Мислиш ли, че Шаор е вътре?
Галадон сви рамене.
— Ако аз трябваше да избирам база, щеше да е тази. Голяма, внушителна сграда с добра защита. Идеална е за щаб.
Раоден кимна.
— Да вървим.
Банката определено беше обитаема. Слузта по входа беше изтрита от множество стъпки, а отвътре се носеха гласове. Галадон погледна въпросително и принцът кимна. Двамата влязоха.
Вътрешността бе по-потискаща и от фасадата, дори за Елантрис. Вратата на трезора, гравирана с аона Едо, бе отворена и отвътре се чуваха гласове. Раоден си пое дъх, готов да предизвика последния от бандитските главатари.
— Донесете храна — долетя писклив глас.
Раоден замръзна. Протегна врат да надникне и се дръпна изненадано. В дъното на трезора върху купчина златни кюлчета стоеше младо момиче в неопетнена розова рокля.
Имаше дълга руса коса на аонка, но кожата й беше черно-сива като на останалите елантрисци. Пред нея бяха коленичили осем парцаливи мъже, разперили ръце в знак на обожание.
— Донесете храна! — повтори момичето с настоятелен глас.
— Обезглавете ме и ме хвърлете в Долокен — изруга Галадон. — Какво е това?
— Шаор — промълви изуменият Раоден. В този миг осъзна, че момичето се взира към тях.
— Убийте ги! — изпищя Шаор.
— Идос Доми! — извика принцът, след което се завъртя и побягна към вратата.
— Суле, ако не беше вече мъртъв, щях да те убия — каза Галадон.
Раоден кимна и се облегна уморено на стената. Ставаше все по-слаб. Галадон го бе предупредил. Мускулите на елантрисците атрофираха към края на първия месец. Упражненията не можеха да помогнат. Умът продължаваше да работи и плътта не гниеше, но тялото смяташе, че е мъртво.
Двамата се бяха отървали със стария трик — качиха се по една порутена стена и се скриха на покрива. Диваците бяха като псета, но определено нямаха обоняние. Минаха покрай скривалището им поне пет-шест пъти, но така и не погледнаха нагоре. Имаха хъс, но не бяха особено интелигентни.
— Шаор е малко момиче — каза все още шокираният Раоден.
Галадон сви рамене.
— И аз не го разбирам, суле.
— О, аз разбирам, просто ми е трудно да повярвам. Видя ли как бяха коленичили пред нея? Това момиче, Шаор, е техният бог. Жив идол. Регресирали са към по-примитивен живот и са приели по-примитивна религия.
— Внимавай, суле — предупреди го Галадон. — Мнозина казват, че и джескер е примитивна религия.
— Е, добре. — Раоден с жест го подкани да продължат. — Трябваше да кажа „по-проста“. Открили са нещо необичайно — дете с дълга руса коса, и са решили, че трябва да го почитат. Издигнали са го на олтар и то има искания към тях. Момичето иска храна и те му носят. След това то ги благославя.
— Ами косата?
— Това е перука — обясни Раоден. — Познавам момичето. Беше дъщеря на един от най-богатите херцози в Арелон. Така и не й порасна коса, затова бащата й подари перука. Явно жреците не са се сетили да я махнат, когато са я хвърлили тук.
— Кога е била взета от шаод?
— Преди две години — отвърна Раоден. — Бащата, херцог Телрий, се опита да го скрие. Винаги е твърдял, че е умряла от диония, но се носеха много слухове.
— Очевидно са верни.
— Очевидно. — Раоден поклати глава. — Виждал съм я само няколко пъти. Дори не помня как се казва. Беше нещо, свързано с аона Сой. Сойн или нещо такова. Помня само, че беше най-разглезеното и непоносимо дете, което съм виждал.
— Сигурно е идеална богиня. — Галадон направи саркастична гримаса.
— Е, прав беше за едно. Говоренето с Шаор няма да помогне. Навън беше нетърпима, а тук сигурно е десетократно по-зла. Знае само, че е много гладна, а тези мъже й носят храна.
— Добър вечер, милорд — поздрави един от стражите, когато завиха зад ъгъла и навлязоха в тяхната част на града, или Нови Елантрис, както бяха почнали да го наричат хората. Стражът, млад мъж на име Дион, стискаше здраво самоделно копие. — Капитан Сейолин се притесни, когато разбра, че сте изчезнали.
— Ще му се извиня, Дион — обеща принцът.
Двамата с Галадон свалиха обувките и ги оставиха при останалите мръсни чифтове до стената, след което си обуха нови.
Имаше и кофа с вода, за да измият слузта. Дрехите им бяха все още мръсни, но нямаше какво да се направи. Платове рядко се намираха въпреки издирвателните експедиции на Раоден.
Беше невероятно колко много неща бяха открили. Повечето вещи бяха изгнили, но Елантрис бе огромен. С малко организация и мотивация бяха намерили множество полезни вещи, от метални глави за копия, до все още годна за употреба мебелировка.
С помощта на Сейолин Раоден бе отцепил защитима част от града в Нови Елантрис. Към нея водеха само единайсет улици, а през половината периметър имаше стена, чиято оригинална цел им убягваше. Раоден бе поставил стражи на всяка улица, за да наблюдават за нападатели.