— Познаваш ли я, суле? — попита изненадано Галадон.
— Мисля, че съм женен за нея. Това трябва да е Сарене, дъщеря на крал Евънтео от Теод.
— Какво прави тук? — зачуди се Галадон.
— По-интересното е какво прави тук заедно с десетина от най-важните аристократи на Арелон? Възрастният мъж в дъното е херцог Роял. Според мнозина това е вторият по могъщество човек в кралството.
Галадон кимна.
— А младият джиндосец сигурно е Шуден, барон на плантация Каа?
Раоден се усмихна.
— Мислех, че си обикновен фермер.
— Керванджийският път на Шуден минава през центъра на Дуладел, суле. Всички в страната знаят името му.
— Аха. Виждам също графовете Еондел и Ейхан. Какво, в името на Доми, е планирала тази жена?
Принцеса Сарене приключи с огледа на Елантрис сякаш в отговор на въпроса му. Тя тръгна към каруцата и разгони нервните благородници с пренебрежително махване. След това дръпна платнището и разкри товара.
Каруцата бе отрупана с храна.
— Идос Доми! — изруга Раоден. — Галадон, загазихме.
Галадон го изгледа намръщено. В очите му се четеше глад.
— Какви ги дрънкаш, в името на Долокен, суле? Това е храна и интуицията ми нашепва, че тя ще ни я даде. Какво му е лошото?
— Сигурно това е вдовишкото й изпитание — досети се Раоден. — Само на чужденец би му хрумнало да дойде в Елантрис.
— Суле, кажи какво мислиш — сръга го настойчиво Галадон.
— Времето е неподходящо — обясни Раоден. — Нашите хора тъкмо придобиха чувство на независимост. Започват да мислят за бъдещето и да отхвърлят болката. Ако някой им даде храна сега, ще забравят останалото. За известно време ще бъдат сити, но вдовишкото изпитание трае няколко седмици. След това ще се върнат към глада, болката и самосъжалението. Моята принцеса може да унищожи всичко, което успяхме да постигнем.
— Прав си — осъзна Галадон. — Почти бях забравил колко съм гладен, докато не видях храната.
Раоден изстена.
— Какво?
— Какво ще стане, когато Шаор научи за това? Нейните хора ще нападнат каруцата като глутница вълци. Нямаме представа какво ще се случи, ако убият някой граф или барон. Баща ми търпи елантрисците, защото не мисли за тях. Но ако убият някого от благородниците му, може да реши да ни унищожи.
По уличките около площада започваха да се промъкват хора. Все още ги нямаше тези на Шаор. По-скоро бяха елантрисците, които се скитаха из града като сенки. Все повече от тях се присъединяваха към Раоден, но сега заради безплатната храна никога нямаше да спечели останалите. Щяха да продължат да скитат безцелно, изгубени в болка и отчаяние.
— О, любима принцесо — прошепна Раоден. — Сигурно имаш добри намерения, но раздаването на храна на тези хора е най-лошото, което можеш да сториш.
Мареше ги чакаше в подножието на стълбите.
— Видяхте ли я? — попита той нетърпеливо.
— Да — каза Раоден.
— Какво иска?
Преди принцът да отговори, откъм двора долетя твърд женски глас.
— Ще говоря с тираните на града — тези, които се наричат Аанден, Карата и Шаор. Явете се пред мен.
— Какво?… — възкликна изненадано Раоден.
— Тя е учудващо добре информирана — отбеляза Мареше.
— Е, информацията й е малко остаряла — добави Галадон.
Раоден стисна зъби, докато мислеше трескаво.
— Мареше, изпрати куриер до Карата. Нека да ни чака в университета.
— Да, милорд. — Мъжът махна на пратеника.
— Нека Сейолин и половината му хора също дойдат — допълни Раоден. — Трябва да се оглеждаме за хората на Шаор.
— Мога да ги повикам лично, ако пожелаете, милорд — предложи Мареше, винаги готов да впечатли.
— Не — спря го Раоден. — Ти трябва да се поупражняваш да бъдеш Аанден.
Еондел и Шуден настояха да я придружат. Еондел държеше ръка на меча си — винаги го носеше, без да се съобразява с мнението на арелонския елит — и гледаше с еднакво подозрение и водача им, и отряда от градската стража, който ги охраняваше. Стражите полагаха всички усилия да изглеждат пренебрежително спокойни, сякаш всеки ден се разхождаха из Елантрис. Въпреки това Сарене усещаше напрежението им.
В началото всички възразяваха. Било немислимо да се остави да бъде въвлечена във вътрешността на Елантрис, за да се срещне с деспотите. Но Сарене бе решена да докаже, че градът е безвреден. Нямаше как да откаже краткото пътуване, щом искаше да убеди останалите благородници да минат през портите.
— Почти стигнахме — обясни водачът. Беше висок мъж, почти колкото нея. Сивите петна по кожата му бяха малко по-светли от на останалите, но Сарене не знаеше дали просто е бил по-блед преди, или не е прекарал много време в Елантрис. Имаше овално лице, което щеше да бъде хубаво, ако шаод не го бе унищожил. Не беше слуга; движеше се твърде наперено. Сарене подозираше, че мъжът само се преструва на прост пратеник, а всъщност е доверено лице на някой от бандитските главатари.