Мареше се усмихна скромно.
— Да, милорд. Постарах се. Нямам опит с актьорството, но мисля, че представих един решителен и суров лидер.
Раоден погледна Карата. Грубоватата жена едва се удържаше да не се изсмее. Само мнителният занаятчия беше чудесен: нито решителен, нито суров. Хората отвън смятаха, че в Елантрис властват груби и крадливи разбойници. Карата и Мареше бяха изиграли точните образи, които принцесата и спътниците й очакваха.
— Тя заподозря нещо, суле — отбеляза Галадон, който стоеше в сенките отстрани.
— Да, но още не знае какво не е наред. Нека си мисли, че „Аанден“ и Карата й кроят някой номер. Това няма да навреди.
Галадон поклати глава, а плешивото му теме блесна на оскъдната светлина.
— С каква цел? Защо не я заведохме в църквата, за да й покажем кои сме ние всъщност?
— Искаше ми се, Галадон — отвърна Раоден. — Но не бива да издаваме нашата тайна. Хората в Арелон толерират Елантрис, защото жителите му са жалки. Ако открият, че възстановяваме обществото си, страховете им ще избуят. Тълпа страдащи окаяници е едно, а легион от безсмъртни чудовища, съвсем друго.
Карата кимна мълчаливо. Вечно скептичният Галадон само поклати глава, сякаш не знаеше какво да мисли.
— Е, определено е решителна. Коло? — каза той.
— Решителна е — съгласи се Раоден и продължи развеселено: — Май не ме хареса много.
— Мисли, че си лакей на тираничен деспот — отбеляза Карата. — За какво да те харесва?
— Така е. Но смятам да добавим клауза в договора, според която да присъствам на всички доставки. Искам да държа под око щедрата принцеса. Не е от онези, които правят нещо без вътрешен мотив, и се чудя защо е решила да проведе изпитанието си точно в Елантрис.
— Добре мина — каза Еондел, докато гледаше как водачът им се връща в Елантрис.
— Лесно се измъкнахте — добави Шуден. — Нещата, които искат, няма да струват много.
Сарене кимна леко и потърка дъските на каруцата с пръсти.
— Мразя да преговарям с такива хора.
— Може би ги съдите твърде строго — продължи Шуден. — Не приличат на тирани, а на хора, които се опитват да се справят с много труден живот.
Сарене поклати глава.
— Шуден, трябва да чуеш някои от историите на Аше. Според стражите, щом се появи някой нов, бандите му се нахвърлят като акули. Всички ресурси отиват при водачите, а останалите живеят на ръба на гладната смърт.
Шуден повдигна вежди и огледа стражите — източник на информацията й. Мъжете се бяха облегнали лениво на копията си и гледаха с безразличие как благородниците разтоварват каруцата.
— Добре де — призна Сарене и му подаде една щайга със зеленчуци. — Сигурно не са най-надеждният източник, но пред нас имаме доказателство. — Тя махна към фигурите в страничните улички. — Виж празните погледи и нервните стъпки. Тези хора живеят в страх, Шуден. Виждала съм същото в Хровел, Фьорден и на още много места. Знам как изглежда потиснатият народ.
— Вярно. — Шуден пое щайгата. — Но лидерите не ми изглеждаха много по-добре. Може би не са потисници, а еднакво страдащи.
— Може би — повтори със съмнение Сарене.
— Милейди — запротестира Еондел, щом тя вдигна нова щайга. — Дръпнете се и оставете на нас. Така не е прието.
— Ще се оправя, Еондел — възрази тя и подаде щайгата на него. — Неслучайно оставих слугите. Искам всички да участваме. Това включва и вас, милорд — махна към Ейхан, който се бе скатал на сянка край портата.
Ейхан въздъхна и се заклати към каруцата. Денят беше изключително горещ като за ранна пролет, но дори жегата не можеше да изсуши вездесъщата елантриска слуз.
— Надявам се, че оценяваш саможертвата ми, Сарене — възкликна дебелият Ейхан. — Тази мръсотия ми съсипа наметалото.
— Така ти се пада. — Сарене му подаде кутия с варени картофи. — Казах ти да си облечеш нещо евтино.
— Нямам нищо евтино, скъпа. — Ейхан пое кутията с тъжен поглед.
— Искаш да кажеш, че наистина си дал пари за онази роба, с която беше на сватбата на Неоден? — засмя се Роял. — Дори не знаех, че съществува подобен оттенък на оранжевото.
Графът се намръщи и остави кутията до каруцата. Сарене не подаде товар на херцога, който стоеше встрани. Преди няколко дена в двора се бе вдигнала олелия, когато забелязаха, че той куца.
Според слуховете бил паднал една сутрин, докато ставал от леглото. Заради напереното му поведение понякога забравяха, че е наистина стар.
Сарене влезе в ритъм и започна да подава кутиите, поради което не забеляза веднага новия човек, който се бе включил. Докато вземаше една от последните все пак вдигна поглед и видя на кого я дава. Почти щеше да я изтърве от изненада, когато го разпозна.
— Ти! — възкликна тя изумено.