Телрий не изглеждаше убеден.
Хратен реши да опита друга тактика.
— Пък и моята работа в Елантрис беше само малка част от плана. Трябва да се фокусираме върху нестабилността на Ядон и срама, който ще изпита при следващото плащане на данъците.
— Кралят е сключил някакви нови договори с Теод — каза Телрий.
— Няма да са достатъчни да покрият загубите му — отвърна пренебрежително Хратен. — Финансите му са изчерпани. Аристокрацията няма да стои зад крал, който настоява тя да поддържа определено ниво на богатство, но не спазва собствените си стандарти. Скоро ще започнем да разпространяваме слухове за трудностите на Ядон — продължи гьорнът. — Повечето висши аристократи са и търговци. Те имат начини да наглеждат конкуренцията. Ще разберат колко зле е Ядон и ще започнат да се оплакват.
— Оплакванията няма да ме качат на трона — изтъкна Телрий.
— Напротив — настоя Хратен. — Също така ще намекнем, че ако станете крал, ще осигурите изгодно търговско споразумение с Изтока. Ще ви предоставя нужните документи. Ще има достатъчно пари за всички, нещо, което Ядон не успя да осигури. Хората знаят, че страната е на ръба на финансова криза. Фьорден може да ви измъкне от нея.
Телрий кимна бавно.
Хратен въздъхна наум. „От това разбираш, а?“ Щом не можеше да покръсти аристокрацията, поне можеше да я купи.
Тактиката не беше толкова сигурна, но щеше да мине пред Телрий, докато измислеше по-солиден план. Щом се разбереше, че кралят е фалирал, а Телрий е богат, имаше и други… възможности за натиск, с които да се направи лесна, макар и внезапна, смяна на управлението.
Принцесата беше блокирала грешната интрига. Ядон щеше да падне, докато тя раздава храна на елантрисците и се мисли за много хитра, че е провалила плановете му.
— Предупреждавам те, Хратен — изрече внезапно Телрий. — Аз не съм деретска марионетка. Водя се по кроежите ти, защото спази обещанието си да ми осигуриш богатство. Но няма да седя безучастно и да се оставям да ме водиш за носа.
— Не бих и помислил подобно нещо, ваше благородие — отвърна спокойно Хратен.
Телрий кимна и подвикна на кочияша да спре. Не бяха минали и половината път до деретския храм.
— Имението ми е в тази посока — каза ядосано Телрий и посочи напречната улица. — Можеш да продължиш пеша.
Хратен стисна зъби. Някой ден трябваше да научи този мъж как да се държи към деретските жреци. Но засега просто слезе от каретата.
С оглед на компанията и без това предпочиташе да върви пеш.
— Не съм виждал подобна реакция в Арелон — отбеляза един жрец.
— Съгласен съм — отговори събеседникът му. — Служа в Кае повече от десетилетие и никога не сме имали повече от няколко покръствания на година.
Хратен мина покрай тях на влизане в храма. Бяха дребни жреци и нямаше да им обърне внимание, ако не говореха с Дилаф.
— Наистина мина време — съгласи се Дилаф. — Макар че помня преди години, когато пиратът Дреок Дрезгавия нападна Теод, пак имаше вълна от покръствания в Арелон.
Хратен се намръщи. Нещо в думите на Дилаф го притесни. Продължи да върви, но хвърли поглед към артета. Дреок Дрезгавия бе нападнал Теод преди петнайсет години. Беше възможно Дилаф да помни събития от детството си, но откъде щеше да знае как са вървели покръстванията? Явно беше по-възрастен, отколкото Хратен предполагаше. Много повече. Той се замисли за лицето на Дилаф. Беше му дал около двайсет и пет години, но по лицето му си личаха белези от възрастта. Почти незабележими. Явно артетът бе от онези късметлии, които изглеждаха много по-млади. Арелонският жрец се правеше на неопитен, но кроежите и плановете му издаваха скрита зрелост. Дилаф бе много по-опитен, отколкото се правеше.
Но какво значеше това? Хратен поклати глава и отвори вратата на покоите си. Властта на Дилаф се увеличаваше, защото Хратен не можеше да намери подходящ и ревностен кандидат за нов главен артет. Още трима бяха отказали поста. Вече не подозираше, а бе сигурен, че Дилаф има нещо общо.
„По-стар е, отколкото предполагам. И печели влияние над жреците в Кае от много време.“
Дилаф твърдеше, че много от първите вярващи са дошли с него от южен Арелон. Преди колко време бе пристигнал в Кае? Очевидно по времето на Фьон, но и старият артет бе тук отдавна.
Дилаф явно бе в града от години. Сигурно през цялото време бе печелил влияние и авторитет сред останалите. Като се имаше предвид фанатичната му вяра в Шу-Дерет, несъмнено се бе сдушил с най-консервативните и твърди артети.
Точно тези, които Хратен бе оставил в града при първоначалното прочистване. Беше отпратил по-малко отдадените, които вероятно бяха обидени и притеснени от фанатизма на Дилаф.