Раоден кимна.
Точка в центъра, линия на няколко сантиметра над нея и още една, от дясната страна. Това бе началната конструкция на всеки аон.
Раоден продължи да рисува. Пръстите му се движеха бързо и деликатно, оставяха светеща следа зад себе си. Допълни рамката около точката и нарисува два широки кръга около нея. Аон Тия, символът за пътуване.
Не спря дотам. Нарисува две дълги черти, които излизаха от ъглите на рамката — знак, че аонът трябва да засегне само него. След това добави четири малки аона отдолу, за да уточни разстоянието, на което искаше да се премести. Няколко пресечени черти отгоре инструктираха аона да изчака със задействането, докато той покаже, че е готов, като го чукне в центъра.
Всяка точка и линия бе очертана прецизно. Дължината и размерът бяха от съществено значение за изчисленията му. Това си оставаше относително прост аон, не като сложните лекуващи символи, които имаше в книгата. Все пак Раоден бе горд с напредъка на уменията му. Трябваха му няколко дена да усвои корекциите на аона Тия, за да се премести точно на десет дължини.
Изгледа светещия символ с доволна усмивка, докато той не примигна и не изчезна без никакъв ефект.
— Ставаш все по-добър, суле — отбеляза Галадон, който се бе облегнал на прозореца и надничаше в храма.
Раоден поклати глава.
— Имам още много за учене, приятелю.
Дуладелецът сви рамене. Беше спрял да убеждава Раоден, че практикуването на аондор е безполезно. Каквото и да станеше, принцът прекарваше по няколко часа на ден в рисуване на аони. Това го успокояваше. Болката отслабваше и той се потапяше във вътрешен мир в тези кратки часове.
— Как е реколтата? — попита Раоден.
Галадон се завъртя и тръгна към градината. Растенията бяха съвсем дребни, едва се бяха подали. През прозореца Раоден виждаше, че стъблата им почват да вехнат. Повечето работници бяха изчезнали през последната седмица и сега само Галадон се занимаваше с малката градинка. Той ходеше до кладенеца всеки ден, но не можеше да носи много вода, а и кофата, която им бе дала Сарене, бе пробита.
— Ще издържат — прецени Галадон. — Напомни на Карата да поиска тор при следващата доставка.
Раоден поклати глава.
— Не можем, приятелю. Кралят не трябва да разбира, че сами си отглеждаме храна.
Галадон се намръщи.
— Е, сигурно можем да си поискаме малко говежди лайна.
— Твърде е очевидно.
— Тогава поискай риба. Кажи, че внезапно много ти се е дояло.
Раоден въздъхна и кимна. Трябваше да помисли повече, преди да разположи градината под прозореца си. Вонята на гниеща риба не беше нещо, което очакваше с нетърпение.
— Онзи аон от книгата ли го научи? — попита Галадон, когато се върна до прозореца и се облегна лениво. — Какво трябва да прави?
— Аон Тия ли? Той е за транспортиране. Преди реод с него е можело да се пренесеш от Елантрис до другия край на света. В книгата се споменава като един от най-опасните аони.
— Опасни ли?
— Трябва много прецизно да определиш разстоянието, което искаш да изминеш. Ако го накараш да те прехвърли на десет крачки, ще го направи, без значение какво има там. Може да се материализираш насред някоя каменна стена.
— Значи научи бая неща от книгата, а?
Раоден сви рамене.
— Някои работи. Предимно намеци. — Той прелисти до една страница, която си бе отбелязал. — Като този случай. Десет години преди реод един човек довел жена си да я излекуват от парализа. Но лечителят нарисувал Йен с малка грешка и вместо да изчезне, аонът примигнал и облял горката жена с червена светлина. По кожата й се появили черни петна и скоро косата й опадала. Познато ли ти звучи?
Галадон вдигна вежди заинтригувано.
— Тя умряла скоро след това — продължи Раоден. — Хвърлила се от една сграда, защото не можела да понася болката.
Галадон се намръщи.
— Какво е сгрешил лечителят?
— Не било толкова грешка, колкото пропуск. Изтървал една от трите основни линии. Глупава грешка, но не би трябвало да предизвика чак такъв драстичен ефект. — Раоден спря и загледа страницата замислено.
— Сякаш почти…
— Какво, суле?
— Ами, аонът не бил довършен, нали?
— Коло.
— Значи, може би, лекуването е започнало, но не е могло да приключи заради непълните инструкции. Ами ако грешката е създала действащ аон, който е достигнал до дор, но не е могъл да осигури достатъчно енергия, за да довърши започнатото?
— Какво намекваш, суле?
Раоден се опули.
— Че не сме мъртви, приятелю.
— Нямаме сърцебиене. Не дишаме. Нямаме кръв. Как да се съглася с теб?
— Не, наистина. — Раоден се развълнува. — Не виждаш ли? Нашите тела са в капана на половинчата трансформация. Процесът е започнал, но нещо го блокира, също като при лечението на жената. Дор все още е в нас и чака указания, за да довърши започнатото.