— Има ги по цялата стена.
— Но защо не са използвали аони? — зачуди се дуладелецът. — Както навсякъде другаде.
— Не знам. Запитах се същото и на входа. Щом са могли да се пренасят мигновено чрез аоните, със сигурност са можели да оставят аон да смъква и камъка.
— Прав си — съгласи се Галадон.
— По някаква причина аондор е била забранена тук — предположи Карата, докато вървяха към дъното на библиотеката.
— Няма аони, няма слуз, дали е съвпадение? — попита Галадон.
— Може би. — Раоден се наведе към стареца. Той гледаше настойчиво малка врата в стената. На нея беше изобразена сцена, доста сходна със стенописа в първото помещение.
Галадон дръпна вратата и разкри дълъг, сякаш безкраен проход, издълбан в скалите.
— Долокен, къде ли води това?
— Навън — отговори Раоден. — Човекът иска да го изнесем от Елантрис.
Карата тръгна по прохода, като прекарваше пръсти по гладките стени. Раоден и Галадон я последваха. Пътят стана стръмен и се налагаше да спират често, за да дават почивка на крехките си тела. Наклонът премина в стъпала и започнаха да носят стареца на смени. Чак след час стигнаха до края, пред проста и неукрасена дървена врата.
Галадон я бутна и излезе в настъпващото утро.
— Намираме се в планината — възкликна той с изненада.
Раоден го последва и излезе на малка тераса, издълбана в планинския склон. Наклонът беше стръмен, но се виждаха серпентините, водещи надолу. В подножието беше Кае, а зад него се извисяваше огромният монолит на Елантрис.
Никога не беше осъзнавал колко голям е Елантрис. Пред него Кае изглеждаше като село. Виждаха се и останките на другите три градчета, които се намираха в сянката на великия град. Всички бяха изоставени. Без магиите на Елантрис нямаше как да се издържа такова многолюдно население. Жителите им бяха изселени и превърнати в работници и земеделци.
— Суле, мисля, че нашият приятел става нетърпелив.
Раоден погледна елантрисеца. Очите на мъжа се въртяха настойчиво, сочеха към широката пътека нагоре.
— Още катерене — въздъхна Раоден.
— Не е много — обади се Карата, която вече го бе изкачила. — Тук свършва.
Раоден кимна и измина краткото разстояние нагоре.
— Езеро — прошепна мъжът, беше изтощен, но доволен.
Раоден се намръщи.
Езерото беше широко около десет стъпки и повече приличаше на басейнче. Водата бе кристално синя и не се виждаха никакви стъпала.
— Сега какво? — попита Галадон.
— Ще го пуснем вътре — предположи Раоден и се наведе да потопи елантрисеца в басейна. Мъжът потъна в сапфирената вода за миг и въздъхна блажено. Звукът събуди копнеж и у Раоден, настойчиво желание да се освободи от физическите и душевните си болки. Лицето на елантрисеца сякаш се изглади леко, а очите му живнаха.
Те се спряха за миг благодарно на Раоден. След това мъжът се разтвори.
— Долокен! — изруга Галадон, докато старецът се стапяше като захар в чаша с вода. Само след секунда беше изчезнал и не се виждаше нито следа от плът, кости или кръв.
— Внимавайте, принце — предупреди Карата.
Раоден сведе поглед и осъзна, че е съвсем близо до ръба. Болката пищеше; тялото му се разтърси сякаш долавяше, че е близо до облекчението. Само трябваше да падне…
Раоден залитна леко, докато се отдалечаваше от изкушаващия басейн. Не беше готов. Нямаше да бъде готов, докато болката не го пречупи. Докато имаше воля, щеше да се бори.
Той положи ръка на рамото на Галадон.
— Като стана хоед, донесете ме тук. Не ме оставяйте да живея в болка.
— Ти си още нов в Елантрис, суле — намръщи се Галадон. — Ще изкараш години.
Коленете на Раоден трепереха от болка.
— Обещай ми, приятелю. Закълни се, че ще ме донесете тук.
— Заклевам се, Раоден — изрече тъжно Галадон с тревожен поглед.
Раоден кимна.
— Хайде. Пътят до града е дълъг.
Портите се затвориха и каруцата на Сарене се затътри обратно към Кае.
— Сигурен ли си, че той е начело? — попита тя.
Аше трепна леко.
— Бяхте права, милейди. Информацията ми за водачите бе остаряла. Този го наричат лорд Дух. Издигнал се е наскоро. Повечето не са го чували преди месец, макар един човек да твърдеше, че двамата с Шаор са едно и също лице. Слуховете потвърждават, че е победил Аанден и Карата. Явно при втория сблъсък е имало сериозна битка.
— В такъв случай онези, с които говорих, са марионетки. — Сарене потупа бузата си, докато се возеше в каруцата. Не беше подходящ транспорт за една принцеса, но никой от благородниците не й бе предложил каретата си. Възнамеряваше да помоли Шуден, но Торена я бе изпреварила и бе изчезнала с младия барон.
— Явно е така, милейди. Ядосана ли сте? — попита Аше предпазливо. Той очевидно намекваше, че увлечението й по Дух е ненужно разсейване.