— Не, хич даже. Човек трябва да очаква коварство при всеки политически сблъсък. — Поне това каза. Със или без политика, тя искаше Дух да бъде честен с нея. Всъщност започваше да му вярва и това я притесняваше.
По някаква причина той също й се доверяваше. С останалите беше остроумен и весел, но никой не можеше да е толкова едностранчиво оптимистичен. Когато говореше със Сарене, бе по-искрен. Тя виждаше болката в очите му, споделените тревоги и тъга. Този човек бе загрижен за Елантрис, без значение дали водеше банда.
Като всички останали елантрисци, и той бе повече труп, отколкото човек. Кожата му бе сбръчкана и суха, а косата и веждите бяха опадали. Въпреки това отвращението й намаляваше с всеки изминал ден, докато привикваше към града. Не беше стигнала чак дотам да вижда красота в елантрисците, но поне вече не я отблъскваха изцяло.
Все пак се принуждаваше да не се поддава на опитите на Дух за сприятеляване. Беше твърде наясно с политиката, за да стане емоционално уязвима пред някого от противниковия лагер. А той определено беше от противниковия лагер, колкото и приятелски да се държеше. Разиграваше я — показа й фалшиви главатари, а лично надзираваше доставките. Дори не можеше да е сигурна, че спазва уговорката им. Възможно бе единствено неговите последователи да имаха достъп до храната. Може би беше толкова оптимистично настроен, защото тя неволно му помагаше да установи пълен контрол над града.
Каруцата се разтърси при преминаването през една особено голяма дупка и Сарене подскочи на дъските. Няколко празни кутии се заклатиха и почти щяха да паднат отгоре й.
— Другия път, като видя Шуден, ми напомни да го наритам — измърмори намусено тя и разтри натъртените места.
— Да, милейди — обеща Аше със съчувствен поглед.
Не й се наложи да чака дълго. За съжаление бе невъзможно да го ритне. Вероятно можеше да го наръга, но това нямаше да й спечели популярност сред придворните дами. В един от дните, в които тренираха фехтовка, Шуден също се появи, както обикновено, макар че рядко се включваше в двубоите.
За щастие не се захвана с неговия чайшан. Жените и без това въздишаха достатъчно по него.
— Всъщност напредват доста — обяви доволно Еондел, докато гледаше тренировката. Всяка жена имаше учебен стоманен меч и гащеризон, подобен на костюма на Сарене. С една разлика — късо парче плат на кръста, което оформяше нещо като поличка. Платът не покриваше нищо и беше напълно безполезен, но жените се чувстваха по-добре и Сарене си мълчеше, въпреки че намираше приумицата им за глупава.
— Май си изненадан, Еондел — засече го тя. — За толкова ли лош преподавател ме смяташ?
Старият воин се сконфузи.
— Не, ваше височество, аз никога…
— Шегува се с вас, милорд. — Лукел тупна Сарене по главата с навитата на руло хартия, която носеше. — Не й позволявайте да се измъкне лесно. Това само ще я окуражи.
— Какво е това? — попита Сарене и измъкна рулото от ръцете на Лукел.
— Финансовата справка на скъпия ни крал — обясни младият мъж и измъкна яркочервен кисел пъпеш от джоба си. Все още не бе обяснил как е намерил цял товар плодове, около един месец преди сезона им, което предизвика завист сред търговската общност.
Сарене прегледа данните.
— Ще успее ли?
— Едва-едва. — Лукел се усмихна. — Но печалбите от Теод заедно с държавните данъци трябва да са достатъчни, за да не се изложи. Поздравления, братовчедке, успя да спасиш монархията.
Сарене нави обратно свитъка.
— Е, една грижа по-малко.
— Две — поправи я Лукел и по брадичката му потече розов сок. — Нашият добър приятел Едан е напуснал страната.
— Какво? — възкликна Сарене.
— Вярно е, милейди — потвърди Еондел. — И аз научих тази сутрин. Земите на барон Едан граничат с Бездната в южната част на Арелон и скорошните дъждове са предизвикали свлачища на нивите му. Едан е решил да се измъкне навреме и за последно е видян да тръгва към Дуладел.
— Където скоро ще открие, че новата монархия не се впечатлява от арелонски титли — добави Лукел. — Мисля, че от Едан ще излезе добър фермер, а вие?
— Обърши си устата — погледна го неодобрително Сарене. — Не е учтиво да се подиграваш на чуждото нещастие.
— Нещастието ни спохожда по волята на Доми — защити се Лукел.
— Ти изобщо не харесваше Едан — каза Сарене.
— Той беше безгръбначен, арогантен и щеше да ни предаде, ако имаше мъничко кураж. Какво да му харесвам? — Лукел продължи да мляска самодоволно.
— Някой май е много горд днес — отбеляза Сарене.
— Винаги е така, когато сключи изгодна сделка, ваше височество — обясни Еондел. — Ще е непоносим поне една седмица.