— Само изчакайте пазарния ден — ухили се Лукел. — Направо ще ги отнеса. Както и да е, Ядон търси човек, достатъчно богат да купи титлата на Едан, така че няма да се занимава с теб, поне за известно време.
— Същото не може да се каже за теб. — Сарене насочи вниманието си отново към тренировката. Еондел беше прав. Жените напредваха. Дори по-възрастните кипяха от енергия. Сарене вдигна ръка да привлече вниманието им и дрънченето престана.
— Много добре се справяте — похвали ги тя, когато настана тишина. — Впечатлена съм. Някои от вас са вече по-добри от жените в Теод.
Ученичките й се усмихнаха доволно при тези хвалебствия.
— Но има нещо, което ме дразни. — Сарене започна да крачи между тях. — Мислех, че искате да докажете силата си и да покажете, че ставате не само за бродиране на възглавници. Но досега само една от вас ми демонстрира, че иска да промени Арелон. Торена, кажи им какво направи днес!
Слабото момиче изписка леко при споменаването на името й и изгледа другите срамежливо.
— Дойдох с теб в Елантрис?
— Точно така — каза Сарене. — Канила съм всички ви няколко пъти, но само Торена прояви смелост да дойде с мен.
Принцесата спря да крачи и изгледа притеснените жени. Никоя не смееше да срещне очите й, дори Торена.
— Утре отново ще ида в Елантрис и този път няма да взема със себе си мъже, освен стражите. Ако наистина искате да покажете на този град, че сте силни като съпрузите си, ще дойдете с мен.
Сарене ги изгледа една по една. Жените започнаха да надигат колебливо глави и да я поглеждат. Щяха да дойдат. Бяха уплашени до смърт, но щяха да дойдат. Сарене се усмихна.
Усмивката й беше само наполовина искрена. Докато стоеше като генерал пред войската си, осъзна нещо. Случваше се отново.
Също както в Теод. Виждаше уважение в очите им. Дори кралицата вече я търсеше за съвет. Но колкото и да я уважаваха, те не я приемаха. Когато влезеше в стаята, разговорите секваха и продължаваха, щом се махнеше. Сякаш смятаха, че тя е над простичките им брътвежи. Като им служеше за модел на поведение, Сарене се бе отдалечила от тях.
Принцесата се обърна и остави жените да тренират. Мъжете бяха същите.
Шуден и Еондел я уважаваха и дори я смятаха за приятел, но никога нямаше да погледнат на нея романтично. Въпреки че се мусеше на дворцовите авантюри, Шуден приемаше благосклонно на ухажването на Торена, но не бе погледнал нито веднъж към Сарене. Еондел беше много по-възрастен, но тя усещаше чувствата му. Уважение, възхищение и желание за служба. Все едно дори не забелязваше, че е жена.
Сарене знаеше, че е омъжена и че не бива да мисли за такива неща, но й беше трудно. Нямаше сватбена церемония, дори не бе виждала съпруга си. Жадуваше за нещо — знак, че поне някой я намира за привлекателна, макар че нямаше да отвърне на подобни чувства. Всъщност нямаше значение, мъжете в Арелон се бояха от нея толкова, колкото я уважаваха.
Беше свикнала да получава топли чувства само от семейството си и явно щеше да продължи така. Поне имаше Кайн и фамилията му. Ако бе дошла в Арелон да търси приемане, значи се бе провалила. Трябваше да се задоволи с уважението.
Зад нея се разнесе дълбок дрезгав глас и тя видя, че Кайн се е присъединил към Лукел и Еондел.
— Чичо? Какво правиш тук?
— Прибрах се и видях, че къщата е празна. Само един човек би посмял да открадне цялото ми семейство.
— Не ни открадна, татко — засмя се Лукел. — Просто научихме, че пак ще правиш спаначена супа.
Кайн изгледа веселия си син за момент и потърка брадичката си, по която имаше наболи косми.
— Пак ли е сключил добра сделка?
— Направо убийствена — уточни Еондел.
— Доми да ни е на помощ — изръмжа Кайн и стовари мощното си тяло на един стол.
Сарене седна до него.
— Чу ли за кралските приходи, Ене? — попита Кайн.
— Да, чичо.
Кайн кимна.
— Не мислех, че ще има ден, в който да се радвам на успеха на Ядон. Планът ти да го спасиш успя, а доколкото чувам, Еондел и останалите очакват солидна реколта.
— Тогава защо изглеждаш разтревожен?
— Остарявам, Ене, а старите хора придобиват навика да се тревожат. В момента се притеснявам за разходките ти в Елантрис. Баща ти няма да ми прости, ако ти се случи нещо там.
— Той май изобщо няма да ти прости — отвърна небрежно Сарене.
Кайн изръмжа.
— Вярно е. — След това спря и я изгледа подозрително. — Ти какво знаеш по въпроса?
— Нищо — призна Сарене. — Но се надявах, че ще осветлиш невежеството ми.
Кайн поклати глава.
— Някои неща по-добре да останат на тъмно. Двамата с баща ти бяхме доста по-глупави като млади. Евънтео може да е добър крал, но е жалък брат. Аз, разбира се, също няма да спечеля награда за братска обич.