— Но какво се е случило?
— Имахме… разногласия.
— Какви разногласия?
Кайн се засмя дрезгаво.
— Не, Ене. Не съм толкова лесен за манипулиране, колкото онези пиленца. Продължавай да се чудиш. И не се цупи.
— Никога не се цупя. — Сарене се бореше да не прозвучи детински. Стана ясно, че чичо й няма да сподели повече информация по въпроса и тя смени темата. — Чичо Кайн, в двореца на Ядон дали има тайни проходи?
— Ще се изненадам, ако няма. Ядон е най-параноичният човек, когото познавам. Сигурно има поне десет прохода за бягство в онази крепост, която нарича дом.
Сарене устоя на желанието да изтъкне, че й неговата къща беше подобна на крепост. Разговорът им зацикли и Кайн попита Еондел за сделката на сина си. Сарене се надигна и взе своя сир. Застана в позиция и започна да се упражнява.
Острието й свистеше в добре заучените движения и скоро умът й започна да блуждае. Дали Аше беше прав? Дали се разсейваше от Елантрис и енигматичния му владетел? Не биваше да зарязва главната си задача. Хратен планираше нещо, а Телрий едва ли беше толкова безразличен, на колкото се правеше. Трябваше да внимава за много неща, а имаше достатъчен опит в политиката, за да знае колко лесно може да разпилее усилията си.
Въпреки това бе силно заинтригувана от Дух. Рядко намираше достатъчно умел човек, че да задържи политическия й интерес, а в Арелон бе срещнала двама. В известен смисъл Дух бе дори по-интригуващ от гьорна.
С Хратен не криеха, че са противници. Дух някак успяваше да я манипулира и заблуждава, а в същото време се държеше като стар приятел.
По-тревожен бе фактът, че почти не й пукаше.
Вместо да се дразни, че му праща неизползваеми вещи, той изглеждаше дори впечатлен. Беше похвалил търговския й нюх, отбелязвайки, че сигурно е купила доста евтино платовете заради ужасния им цвят. Той продължаваше да се държи приятелски и не се засягаше от сарказма й.
И тя му отвръщаше със същото. Там, в центъра на прокълнатия град, имаше човек, който сякаш я приемаше. Искаше й се да се смее на шегите му, да се съгласява с коментарите и да споделя тревогите му. Колкото по-нападателно се държеше тя, толкова по-незастрашен изглеждаше той. Сякаш оценяваше нейната предизвикателност.
— Сарене, скъпа? — Тихият глас на Даора я изтръгна от размишленията. Сарене махна за последно с меча и спря. Потта се стичаше по лицето й и влизаше под яката. Не беше осъзнала колко натоварваща е станала тренировката й.
Въздъхна и опря върха на сира в пода. Косата на Даора беше прибрана в безупречен кок, а по униформата й нямаше пот. Тази жена правеше всичко с грация, дори и упражненията.
— Искаш ли да поговорим, скъпа? — попита Даора ласкаво. Намираха се в дъното на помещението и тропотът на краката и дрънченето на мечовете заглушаваха думите им.
— За какво? — обърка се Сарене.
— Виждала съм този поглед и преди, дете — утеши я Даора. — Той не е за теб. Но ти го знаеш, нали?
Сарене пребледня. Откъде знаеше? Нима тази жена четеше мисли? Тя проследи погледа на леля си. Даора гледаше Шуден и Торена, които се смееха заедно, докато момичето показваше на барона основните мушкания.
— Знам, че ти е трудно, Сарене. Заклещена си в брак без съпруг, без шанс за интимност… Не си виждала съпруга си и не си усещала топлината на любовта му. Може би след няколко години, когато затвърдиш поста си в Арелон, ще можеш да си позволиш… дискретна връзка. Но още е много рано за това.
Даора погледна нежно към Шуден, който изтърва несръчно меча си. Обичайно резервираният джиндосец се смееше неистово на грешката си.
— Освен това, дете, този вече принадлежи на друга.
— Мислиш?… — започна Сарене.
Даора стисна леко рамото й и се усмихна.
— Виждам как го гледаш през последните дни и как се дразниш на моменти. Двете емоции вървят по-често заедно, отколкото младите ви сърца очакват.
Сарене поклати глава и се засмя леко.
— Лельо, уверявам те, нямам никакъв интерес към лорд Шуден — каза тя учтиво, но твърдо.
— Разбира се, скъпа. — Даора потупа ръката й и се отдалечи.
Сарене поклати глава и отиде да пие вода. За какви знаци говореше жената? Даора беше много наблюдателна, защо бе сгрешила така в предположенията си този път? Сарене харесваше Шуден, но не романтично. Беше твърде тих и суховат за нейния вкус, подобно на Еондел. Сарене знаеше, че иска мъж, който да знае кога да й отстъпи пространство, но без да й позволява да го огъва както си иска.
Тя сви рамене и забрави за обърканите представи на Даора. След това седна да измисли как да прецака последните изключително подробни искания на Дух.