Само ако разполагаше с повече воини! Много от хората му го бяха изоставили заради милостинята на Сарене, а диваците на Шаор не намаляваха. Раоден и Галадон предложиха да се присъединят към бойците, но възрастният капитан не искаше и да чуе.
— Лидерите не се бият — заяви той. — Твърде сте ценни.
Раоден знаеше, че е прав. Двамата с Галадон не бяха бойци и само щяха да пречат на обучените воини. Вече нямаха избор и явно планът на Сейолин бе най-добрият вариант.
— Добре — съгласи се принцът. — Направете го.
— Много добре, милорд. — Сейолин се поклони леко. — Ще започна подготовка. Имаме съвсем малко време, преди принцесата да се появи.
Раоден го освободи с кимване. Войникът планираше да направи отчаян капан. Хората на Шаор идваха по един и същи път, преди да се разделят за атака на площада, и Сейолин планираше да ги пресрещне. Беше рисковано, но вероятно нямаха друг шанс. Бойците му не можеха да продължават повече по предишната схема.
— Предполагам, че трябва да вървим — каза Раоден.
Галадон кимна. Докато вървяха към площада, принцът чувстваше неудобство от взетото решение. Ако Сейолин загубеше, диваците щяха да пробият. Ако спечелеше, щеше да унищожи десетки елантрисци и от двете страни, които Раоден уж трябваше да защити.
При всички случаи това беше провал.
Сарене усещаше, че нещо не е наред, но не знаеше какво.
Дух беше нервен, а приятелското му бъбрене бе почти секнало. Не беше заради нея, а заради нещо друго. Може би имаше проблеми с водачеството.
Искаше й се да го попита. Вече раздаваше храна рутинно, а безпокойството на Дух я изнервяше. При всяка кутия, която разтоварваше, виждаше напрежението в очите му. Ала не можеше да се насили да го попита. Беше потънала твърде навътре в студенината си и опитите да отблъсне приятелството му.
Както и в Теод бе затисната от ролята си. И отново се проклинаше, защото не знаеше как да избегне самоналоженото безразличие. За щастие Дух нямаше подобни задръжки. Докато благородниците се гласяха да започнат раздаването, той я дръпна настрани от основната група.
— Какво? — попита тя любопитно.
Дух погледна към събраните аристократи, сред които имаше дори няколко жени, които чакаха опашката да се нареди.
— Днес може да се случи нещо — каза й бързо.
— Какво? — намръщи се тя.
— Помниш ли, веднъж те предупредих, че не всички елантрисци са кротки като тези тук?
— Да — отвърна бавно Сарене — Какъв е този номер, Дух? Каква игра играеш? — Изглеждаше й напълно честен и искрен. Но тя не можеше да се отърси от чувството, че просто я разиграва.
— Просто бъди готова — каза Дух. — Нека стражите да се нащрек.
Сарене се намръщи. Долавяше нова емоция в очите му, нещо невиждано досега. Вина.
Сетне той се обърна към опашката, а мрачните думи отекнаха в главата й. Внезапно Сарене се почувства доволна, че се е държала сдържано. Той криеше нещо от нея. Нещо голямо. Политическата й интуиция я предупреждаваше да внимава.
Каквото и да очакваше Дух, то не се случи. След като започнаха да раздават храната, мъжът се поотпусна и заговори по-весело.
Сарене си помисли, че е вдигнал много шум за нищо.
И тогава долетя воят.
Раоден изруга и пусна торбата с храна, щом чу виенето. Беше близо, твърде близо. След миг видя как Сейолин се появява от изхода на алеята. Войникът размахваше бясно меча си срещу цели четирима противници. Един от диваците го покоси с тояга и той падна.
Хората на Шаор връхлетяха върху тях.
Изсипваха се от почти всяка уличка — повече от две десетки виещи мъже. Войниците от градската стража се сепнаха, зарязаха мързеливата си поза около вратата, но не бяха достатъчно бързи. Хората на Шаор връхлетяха аристократите с дивашки викове.
В този момент се намеси Еондел. По щастливо стечение на съдбата бе решил да придружи Сарене в този ден и както винаги носеше меча си, противно на дворцовите порядки. И това се оказа наистина оправдано.
Хората на Шаор не очакваха съпротива и спряха пред свистящото острие на генерала. Въпреки напредналата си възраст Еондел се биеше с удивителна лекота и обезглави двама още с първите удари. Оръжието му, движено от здравите мускули, прерязваше с лекота крехката елантриска плът.
Атаката му забави достатъчно диваците, за да може стражата да формира строй около него.
Благородниците най-сетне осъзнаха, че са в опасност, и започнаха да пищят. За щастие бяха съвсем близо до портата и успяха да избягат в хаоса. Скоро останаха само Раоден и Сарене, които се гледаха през сражаващите се.