— Какво, в благословеното име на Доми, си мислиш, че правиш?
Ядон се изправи с гневно изражение.
— Членове на двора ми са били атакувани! Мой дълг е да отвърна.
— Недей да ми дрънкаш за дълг, Ядон — извика Сарене. — От години се чудиш как да унищожиш Елантрис, но хорското суеверие те спираше.
— И какво? — попита той студено.
— Няма аз да ти дам причина! Изтегли хората си.
Ядон изсумтя.
— Принцесо, точно ти трябва да оцениш колко бързо реагирам. Твоята чест бе засегната при нападението.
— Ядон, напълно съм способна да защитавам честта си. Тези войници ще унищожат всичко, което се борих да постигна през последните седмици.
— И без това беше глупава идея — обяви Ядон и стовари куп документи на бюрото. Горният лист се измести и Сарене прочете заповедта. Думите „Елантрис“ и „унищожение“ се набиваха с мрачна обреченост.
— Сарене, върви си в стаята — заповяда кралят. — Всичко ще свърши за броени часове.
Сарене осъзна за пръв път как изглежда. Лицето й беше червено и подпухнало от сълзите, простата рокля бе изцапана с пот и слуз, а косата й беше прибрана в раздърпана плитка.
Моментната й несигурност изчезна, щом погледна краля и видя задоволството в очите му. Щеше да изколи всички гладуващи, безпомощни същества в Елантрис. Щеше да убие Дух. И всичко това заради нея.
— Чуй ме, Ядон — каза тя с рязък и студен глас. Погледна краля в очите и се надвеси над него с целия си ръст. — Ще изтеглиш войниците си от Елантрис. Ще оставиш онези хора на мира. В противен случай ще кажа на всички какво знам за теб.
Ядон изсумтя.
— Не искаш да се покориш ли? — попита тя. — Ще се почувстваш по-различно, щом всички узнаят истината. Знаеш, че всички те мислят за глупак. Преструват се, че ти се подчиняват, но сърцето ти нашепва, че всъщност ти се подиграват. Мислиш ли, че не са чули за изгубените кораби? Че не се смеят как кралят им скоро ще стане по-беден от барон? О, те знаят. Как ще ги погледнеш, Ядон, когато научат как наистина си оцелял? Като им кажа как спасих приходите и короната ти чрез предоставения от мен договор с Теод.
При всяко изречение го мушкаше с пръст в гърдите. По челото на краля потекоха капки пот и самообладанието му започна да се пропуква под неудържимия й поглед.
— Ти си глупак, Ядон — изсъска тя. — Аз го знам, благородниците го знаят, целият свят знае. Хвана една велика нация и я смачка в алчните си ръце. Пороби хората и оскверни честта на Арелон. И отгоре на всичко страната става все по-бедна. Дори и ти си толкова зле, че само даровете на Теод опазиха короната ти.
Ядон потръпна измъчено. Кралят сякаш се свиваше, а арогантността му се изпаряваше пред гнева й.
— Как ще изглежда, Ядон? — прошепна тя. — Как ще се чувстваш, щом целият двор знае, че си задължен на жена? При това на едно глупаво момиче? Ще бъдеш разкрит. Всички ще знаят какъв си. Че си само един несигурен, тривиален, неспособен инвалид.
Ядон се смъкна на стола си. Сарене му подаде писалката.
— Отмени заповедите — нареди тя.
Пръстите му трепереха, докато пишеше на последната страница и поставяше личният си печат.
Сарене грабна документа и изскочи от стаята.
— Аше, спри войниците! Кажи им, че пристигат нови заповеди.
— Да, милейди — отвърна сеонът и се изстреля към прозореца в коридора по-бързо от галопиращ кон.
— Ти! — заповяда Сарене и пъхна навития свитък в нагръдника на единия страж. — Занеси това в Елантрис.
Мъжът взе документа несигурно.
— Тичай! — заповяда Сарене.
Той тръгна.
Тя скръсти ръце и загледа бягащия по коридора мъж. След това се обърна към другия страж. Той започна да потръпва нервно под погледа й.
— Ами, аз ще се уверя, че ще стигне дотам — заекна мъжът и хукна след колегата си.
Сарене остана още миг, след което се завъртя към кралския кабинет и затвори вратите. Ядон се беше свил на стола, сложил лакти на бюрото и стиснал главата си. Кралят подсмърчаше тихо.
Новите заповеди бяха стигнали до Елантрис много преди нея.
Гвардейците на Ядон стояха колебливо пред портите. Тя им нареди да се прибират. Капитанът отказа, заяви, че му е заповядано да не напада, но не и да се връща. Скоро се появи нов куриер, носещ точно такава заповед. Капитанът я погледна раздразнено и нареди на хората си да се върнат в двореца.
Сарене реши да остане и започна уморителното изкачване към стената, за да огледа площада. Каруцата й беше преобърната в средата, а около нея се виждаха разпилени и изпочупени кутии. Имаше и тела, повалените нападатели, оставени да гният в мизерията.
Сарене замръзна и мускулите й се стегнаха. Един от труповете още мърдаше. Тя се надвеси над каменния парапет, за да види поваления. Разстоянието беше голямо, но ясно личеше, че краката на мъжа са на няколко крачки от тялото. Явно беше посечен с могъщ удар през кръста. Нямаше начин да се оцелее след такава рана. Въпреки това ръцете му махаха безумно из въздуха.