Хратен се поздрави, че е създал толкова полезен инструмент, напълно доволен до мига, в който Дилаф не вдигна очи. Страстта бе още там, но имаше и още нещо. Амбиция. Хратен се намръщи леко, чудейки се дали не е бил манипулиран.
Можеше да направи само едно.
— Артет, заклел ли си се като нечий одив?
Изненада. Дилаф се опули и в очите му пробяга несигурност.
— Не, милорд.
— Добре. Значи ще те направя мой.
— Милорд… аз, разбира се, съм ваш покорен слуга.
— Нещо повече от това, артет. Ти ще си мой одив, а аз твой хроден. Ще ми принадлежиш телом и духом. Ако следваш Джадет, ще го следваш чрез мен. Щом служиш на вирн, служиш на мен. Каквото мислиш, правиш, казваш, ще е по мое указание. Ясно ли е?
В очите на Дилаф се разгоря огън.
— Да — изсъска той. Страстта не му позволяваше да откаже подобно предложение. Ниският му ранг на артет щеше да остане непроменен, но като одив на гьорн щеше да увеличи неизмерно могъществото и уважението си. Щеше да бъде роб на Хратен, но това щеше да го издигне още повече. Най-нормалното фьорденско нещо. Амбицията беше втората емоция, която Джадет приемаше с готовност, след отдаването.
— Добре — каза Хратен. — Първата ти заповед е да проследиш Фьон. След малко трябва да се качи на кораб към Фьорден. Искам да се увериш, че ще го направи. Ако реши да се измъкне по някаква причина, трябва да го убиеш.
— Да, гьорн. — Дилаф излезе от стаята. Най-сетне имаше цел за ентусиазма му. Хратен просто трябваше да го държи насочен в правилната посока.
Хратен поседя за миг след излизането на арелонеца, после тръсна глава и се върна към бюрото. Свитъкът все още лежеше на мястото, където бе паднал от недостойните ръце на Фьон. Хратен го вдигна с усмивка и почит. Не беше от хората, които държаха на вещите. Имаше много по-големи цели от трупането на безполезни вехтории. Но понякога попадаше на толкова уникални неща, че се наслаждаваше на простия факт, че са негово притежание. Човек не държеше такива предмети заради ползата или за да впечатлява останалите, а защото беше привилегия. Свитъкът беше нещо такова.
Беше изписан пред него, лично от ръката на вирн. Откровение от самия Джадет. Свето писание, само за един човек. Малцина виждаха наместника на Джадет, а дори за гьорните беше рядкост да присъстват на лична аудиенция. Да получиш заповеди от неговата ръка… Това беше невероятно преживяване.
Хратен отново погледна светото писание, въпреки че отдавна бе наизустил всички подробности.
Чуйте словата на Джадет чрез неговия слуга вирн Вулфден Четвърти, крал и император.
Върховни жрецо и сине наш, желанието ти се сбъдна. Иди при западните еретици и им предай последното ми предупреждение. Империята ми е вечна, но търпението ми се изчерпа. Вече няма да лежа в каменната си гробница. Идва времето на империята и славата ми ще заблести като второ слънце от Фьорден.
Езическите нации на Арелон и Теод твърде дълго загрозяват моята земя. Триста години жреците ми служат сред покварените от Елантрис и само малцина чуха повика им. Върховни жрецо, знай, че верните ми воини са готови и чакат само заповед от моя вирн. Имаш три месеца, за да покръстиш народа на Арелон. След това светите воини на Фьорден ще се спуснат като хищници и ще изкоренят скверния живот от тези, които не чуват думите ми. Остават само три месеца до унищожаването на тези, които се опълчват на империята ми.
Времето на възнесението ми приближава, синко. Бъди корав и последователен.
Думите на Джадет, Господар на сътворението, предадени от неговия слуга вирн Вулфден Четвърти, император на Фьорден, пророк на Шу-Дерет, владетел на светото кралство на Джадет и регент на сътворениетоНай-сетне бе дошло времето. Само две нации още се съпротивляваха. Фьорден бе възвърнал старата си мощ, загубена преди векове при рухването на първата империя. Само Арелон и Теод се съпротивляваха на фьорденското владение. Този път с подкрепата на могъщия Джадет Фьорден щеше да победи. Цялото човечество щеше да е под управлението на вирна и Джадет щеше да се въздигне от подземния си трон, за да властва във великолепие и величие.
И Хратен щеше да е отговорен за това. Покръстването на Арелон и Теод беше непосредствената му задача. Имаше три месеца, за да промени религията на цяла култура. Монументален проект, но бе жизнено важно да успее. В противен случай армиите на Фьорден щяха да унищожат всичко живо в Арелон, а Теод щеше да го последва. Двете държави бяха разделени от море, но бяха еднакви като раса, религия и непокорство.
Хората още не знаеха, но Хратен бе единственото нещо, което стоеше между тях и тоталното унищожение. Бяха се съпротивлявали срещу Джадет с арогантно непокорство твърде дълго. Хратен беше последният им шанс.