Сарене кимна отнесено. Вече не я интересуваше дали затъмнението ще се вижда. След тирадата й пред Ядон целият двор бе започнал да пристъпва деликатно край нея. Вместо да се ядоса, както бе предрекъл Кайн, Ядон просто я отбягваше. Щом Сарене влезеше в някоя стая, хората извръщаха глави и свеждаха поглед. Като че бе някакво чудовище — свракис, изпратен да ги мъчи.
Слугите не се държаха по-добре. Преди бяха почтителни, а сега трепереха. Вечерята й бе закъсняла и въпреки че готвачката се оправдаваше с бягството на поредната слугиня, Сарене бе сигурна, че всъщност никой не искаше да се изправи пред стряскащия гняв на принцесата. Всичко това я изнервяше. Защо, в благословеното име на Доми, всички в тази държава се бояха от властните жени? Е, трябваше да признае, че бе действала твърде грубо с краля, но това нямаше общо с пола й. И сега плащаше цената за изтърваните нерви.
— Стига, Сарене — обяви Роял. — Достатъчно.
Тя се сепна и изгледа намръщеното лице на възрастния мъж.
— Моля, ваша милост?
— Казах, стига. Според слуховете през последните три дена плачете в покоите си. Не ме интересува колко разтърсващо е било нападението в Елантрис. Трябва да го преодолеете, и то бързо. Почти стигнахме до имението ми.
— Моля? — повтори тя смаяно.
— Сарене — продължи Роял със смекчен тон. — Ние не искахме вие да ни водите. Сама си проправихте път и поехте контрола. Вече не можете да ни зарежете само защото чувствата ви са наранени. Когато поемете властта, трябва да сте готова за отговорностите си по всяко време. Дори когато не се чувствате добре.
Сарене сведе засрамено поглед пред мъдростта на херцога.
— Съжалявам.
— Ех, принцесо, свикнахме да разчитаме твърде много на вас в последните седмици. Вие пропълзяхте в сърцата ни и сторихте нещо, което дори аз не успях. Обединихте ни. Шуден и Еондел почти ви боготворят, Кайн и Лукел са като две поддържащи колони, аз едва успявам да вникна в деликатните ви схеми, а дори Ейхан ви описва като най-възхитителната млада дама, която познава. Не ни оставяйте, нуждаем се от вас.
Сарене се изчерви и поклати леко глава, докато каретата се отбиваше към дома на Роял.
— Но какво ни остана, ваша милост? Деретският гьорн е извън играта, макар и без мое участие, а Ядон сякаш се смири. Изглежда, че опасността премина.
Херцогът повдигна рунтавите си бели вежди.
— Може би. Но Ядон е по-умен, отколкото признаваме. Кралят има слабости, но прояви достатъчно способности да вземе трона преди десет години и да държи аристократите един срещу друг през това време. Колкото до гьорна…
Той погледна през прозореца към следващата карета, която спираше до тях. Вътре седеше дребен мъж, облечен изцяло в червено. Сарене разпозна младия аонски жрец, който служеше като помощник на Хратен.
Роял се намръщи.
— Мисля, че разменихме Хратен за не по-малка опасност.
— Този ли? — попита изненадано Сарене. Беше виждала мъжа с гьорна и бе наясно с огромния му фанатизъм. Но едва ли можеше да е по-опасен от пресметливия Хратен, нали?
— Наблюдавам го от известно време — каза херцогът. — Казва се Дилаф и е от Арелон, което значи, че вероятно е израснал като корат. Забелязал съм, че тези, които се откажат от вярата си, изпитват по-голяма омраза към нея от външните.
— Може би сте прав, ваша милост — призна Сарене. — Трябва да променим плановете си. С този обаче не може да се действа, както с Хратен.
Роял се усмихна и погледът му блесна леко.
— Ето това е нашето момиче. Хайде, не е добре да закъснявам за собственото си празненство.
Роял бе решил да организира празнично наблюдение на затъмнението в градините на имението си, защото домът му бе относително скромен. Херцогът беше доста пестелив като за трети по богатство в държавата.
— Аз съм херцог от десет години — бе й обяснил Роял, когато за пръв път посети дома му. — Но съм бил търговец цял живот. Човек не изкарва пари с разточителство. Тази къща ми харесва. Боя се, че ще се изгубя в нещо по-обширно.
За сметка на това градините му бяха обширни, което дори той признаваше като екстравагантност. Херцогът харесваше градинарството и прекарваше повече време навън, отколкото в къщата.
За щастие времето бе решило да подкрепи плановете им, осигурявайки топъл южен ветрец и безоблачно небе. Звездите обсипваха небето като пръски боя на черно платно и Сарене усети, че очите й се насочват към съзвездията на главните аони. Рао беше точно над тях, широк квадрат с четири кръга отстрани и точка в центъра. Нейният аон, Ене, бе едва видим на хоризонта. Пълната луна пълзеше към зенита си. След няколко часа трябваше да изчезне напълно, поне така твърдяха астрономите.