— Е — каза Роял и й подаде ръка. — Ще ми кажете ли за какво е всичко това?
— Кое точно?
— Балът. Не ме накарахте да го организирам заради прищявка. Твърде настоявахте за датата и мястото. Какво планирате?
Сарене се усмихна, замисляйки се за вечерните си планове. Почти беше забравила за празненството, но ставаше все по-възбудена. Преди вечерта да свърши, възнамеряваше да открие отговор на въпрос, който я измъчваше, откакто бе пристигнала в Арелон.
— Да речем, че исках да гледам затъмнението в компания — каза тя с мазна усмивка.
— Ех, Сарене, драматична, както винаги. Изтървали сте призванието си, скъпа, трябвало е да станете актриса.
— Всъщност веднъж го обмислях — отдаде се на спомени тя. — Е, по това време бях на единайсет. Една пътуваща трупа дойде в Теоин. След като ги видях, информирах родителите си, че не възнамерявам да ставам принцеса, а актриса.
Роял се засмя.
— Бих искал да видя лицето на Евънтео, когато любимата му дъщеря го информира, че иска да стане пътуваща актриса.
— Познавате ли баща ми?
— Стига де, Сарене — направи се на обиден Роял. — Не винаги съм бил стар и оглупял. Едно време пътувах, а всеки добър търговец има контакти с Теод. Имал съм на две аудиенции при краля и всеки път той се подиграваше на дрехите ми.
Сарене се засмя.
— Той е безмилостен с търговците.
В центъра на градината имаше поляна, на която бе издигнат дървен павилион за танци. От него излизаха пътеки с плетове, водещи към цветни лехи, езерца с мостчета и най-различни скулптури. Павилионът бе обграден с факли, които осигуряваха нужното осветление.
Естествено, щяха да ги угасят преди затъмнението. Но ако нещата вървяха според плана на Сарене, тя вече нямаше да е тук.
— Кралят! — възкликна Сарене. — Нима е дошъл?
— Разбира се. — Роял посочи към една отделна градинка със статуи до павилиона. Сарене виждаше фигурата на Ядон и стоящата до него Ешен.
Сарене се отпусна. Ядон беше в основата на тазвечершния й план. Разбира се, гордостта на краля не можеше да му позволи да пропусне бал на един от херцозите му. Щом беше уважил Телрий, трябваше да стори същото и с Роял.
— Какво общо има кралят със схемите на малката Сарене — промърмори усмихнато Роял. — Може би е пратила някого да претършува покоите му, докато го няма. Да речем, сеонът й?
В този момент Аше се появи и полетя към тях. Сарене се усмихна самодоволно на херцога.
— Добре, явно не е сеонът — призна той. — Това би било твърде очевидно.
— Милейди — избоботи Аше, щом се приближи.
— Какво откри? — попита Сарене.
— Готвачката наистина е изгубила нова прислужница днес, милейди. Твърдят, че избягала при брат си, който наскоро бил преместен в едно от провинциалните имения. Но мъжът се кълне, че не я е виждал отдавна.
Сарене се намръщи. Може би беше обвинила прибързано готвачката и нейните подчинени.
— Браво, добра работа.
— За какво става дума? — попита подозрително Роял.
— О, нищо — отвърна Сарене напълно честно.
Роял кимна, но не изглеждаше убеден.
Сарене въздъхна. Проблемът в това си умен бе, че всички смятат, че непрекъснато замисляш нещо.
— Аше, искам да наглеждаш краля — каза тя, виждайки любопитната усмивка на Роял. — Сигурно ще прекара повечето време на страничното си празненство. Ако тръгне нанякъде, ме информирай незабавно.
— Да, милейди. — Аше зае място до една факла, чиито пламъци маскираха светлината му.
Херцогът кимна отново. Явно се забавляваше чудесно, докато се опитваше да разшифрова кроежите й.
— Е, ще отидем ли на частното кралско събиране? — попита Сарене в опит да отвлече вниманието му.
Роял поклати глава.
— Не. Колкото и да ми е приятно да гледам как Ядон се гърчи във ваше присъствие, никога не съм одобрявал държанието му на публични места. А и благодарение на вас съм домакин, така че ще трябва да общувам с гостите. Пък и тази вечер около Ядон ще е непоносимо. Търси кой да замени барон Едан и всички дребни благородници ще опитват да докопат титлата.
— Както кажете. — Сарене му позволи да я отведе до открития павилион, където свиреха музиканти, а някои от гостите танцуваха. Повечето стояха отстрани, увлечени в разговори.
Роял се засмя и Сарене проследи погледа му. Шуден и Торена се въртяха в центъра на дансинга, напълно погълнати един от друг.
— Защо се смеете? — попита Сарене, гледайки червенокосото момиче и младия джиндосец.
— На стари години ми доставя голямо удоволствие, когато младите докажат лицемерието си. — Херцогът се усмихна злобно. — След всички години, в които се кълнеше, че няма да го докопат, след всички балове, на които се оплакваше, че го ухажват, сърцето и разумът му станаха на пихтия, като при всеки друг мъж.