— Вие сте злобен старец, ваша милост.
— Така и трябва да бъде — информира я Роял. — Злобните младежи са тривиални, а милите старци са скучни. Момент, ще донеса нещо за пиене.
Херцогът се отдалечи, а Сарене загледа танцуващата двойка.
Погледът на Шуден бе толкова отвратително замечтан, че трябваше да се обърне. Може би думите на Даора бяха по-верни, отколкото й се искаше да признае. Сарене ревнуваше, макар да нямаше романтични стремежи спрямо Шуден. Но откакто бе пристигнала, той бе един от най-пламенните й поддръжници. Беше й неприятно да гледа как отдава вниманието си на друга жена, макар и по различна причина.
Имаше и друга причина, по-дълбока и истинска. Ревнуваше заради погледа в очите на Шуден. Завиждаше му за възможността да ухажва, да се влюби и да изпита оглупяващата наслада на романтиката.
Това бяха неща, за които Сарене мечтаеше от ранното си съзряване. Когато порасна, осъзна, че никога няма да изпита тези чувства. В началото се бунтуваше, проклинаше арогантния си характер. Знаеше, че притеснява придворните и затова, за кратко, се бе насилила да се прави на по-кротка и послушна. В резултат се бе стигнало до годеж и почти до сватба с един млад граф на име Граео.
Все още си спомняше със съжаление за младежа. Само той се бе осмелил да пробва с новата, по-спокойна Сарене, рискувайки подигравки от приятелите си. Съюзът им не беше по любов, но тя харесваше Граео въпреки слабата му воля. У него имаше някаква детска колебливост, престараване да върши правилните неща и да успее в свят, където повечето хора се ориентираха по-добре от него.
Накрая беше развалила годежа. Не защото знаеше, че животът с простоватия Граео ще я подлуди, а защото осъзна, че не е честна. Беше се възползвала от глуповатия младеж, но осъзна, че го замесва в нещо, което не е за него. Беше по-добре да понесе подигравките, че е зарязан в последния момент, отколкото да живее цял живот с жена, която ще го задушава.
Това решение бе подпечатало бъдещето й на стара мома. Според слуховете бе зарязала Граео само за да му се подиграе, и той бе изкарал следващите три години като отшелник в земите си. След това никой не се осмели да ухажва кралската дъщеря.
После бе напуснала Теод, включвайки се в дипломатическия корпус на баща си. Служеше като посланик във всеки голям град на Опелон, от Фьорден до Серавен, столицата на Сворден. Беше заинтригувана да посети Арелон, но баща й бе непоклатим в забраната си. Той дори не пращаше шпиони в тази страна, камо ли единствената си дъщеря.
Е, все пак бе успяла да дойде в крайна сметка. Реши, че си струва. Годежът с Раоден беше добра идея въпреки неочаквания развой на събитията. Докато разменяха писма, си бе позволила да мечтае отново. Надеждите й бяха рухнали, но все още пазеше спомена за тях. Това бе повече, отколкото се надяваше да получи някога.
— Гледате така, сякаш най-добрият ви приятел е починал — отбеляза Роял, когато се завърна и й подаде чаша със синьо джадорско вино.
— Не, по-скоро съпругът ми — въздъхна Сарене.
— Аха — кимна разбиращо херцогът. — Може би трябва да се махнем. Някъде, откъдето няма да виждаме захласнатия ни барон.
— Чудесно предложение, ваша милост.
Тръгнаха покрай външния периметър на павилиона. Роял кимаше на гостите, които го поздравяваха за великолепното празненство. Сарене вървеше до него и постепенно започна да се притеснява от мрачните погледи, които й хвърляха някои аристократки. Трябваше й известно време, за да осъзнае причината. Беше забравила, че Роял бе сред най-желаните ергени в кралството. Много от жените очакваха през тази вечер херцогът да е без компания. Сигурно бяха съставили сложни планове как да притиснат стареца и да спечелят благосклонността му. Сарене им проваляше всичките шансове.
Роял се засмя, като видя изражението й.
— Усетихте се, нали?
— Затова ли никога не организирате празненства?
Херцогът кимна.
— Трудно е да се отърва и когато съм някъде на гости, а с тези палавници, които се точат за кожата ми, е почти невъзможно да бъда добър домакин.
— Внимавайте, ваша милост — подразни го Сарене. — Шуден се оплакваше от същото, когато ме заведе на първия бал, и вижте как свърши.
— Той подхождаше грешно — каза Роял. — Просто се опитваше да избяга, а всички знаят, че колкото и да бягаш, винаги има някой по-бърз. Аз, от своя страна, не бягам. Изпитвам по-голяма наслада да си играя с алчните им повърхностни съзнания.
Сгълчаващият коментар на Сарене бе прекъснат от приближаването на млада двойка.
Лукел бе облечен модно, както обикновено. Носеше син жакет със златни бродерии и бежови панталони. Тъмнокосата му жена, Джала, бе в проста лилава рокля, джиндоска, ако се съдеше по кройката на деколтето.