— Ето една неравностойна двойка — засмя се Лукел.
Роял погледна нагоре с повдигнати вежди, Сарене се извисяваше с поне една глава над него.
— На моята възраст се задоволяваш с каквото намериш.
— Мисля, че това е вярно за всяка възраст, ваша милост. — Лукел погледна към красивата си тъмноока съпруга. — Трябва да приемем това, което жените ни предоставят, и да се чувстваме благословени.
Сарене се отврати. Първо Шуден, сега Лукел. Определено не беше в настроение да се занимава с щастливи двойки в момента.
Херцогът усети недоволството й и се сбогува с Лукел под претекст, че трябва да нагледа храната в останалите части на градината. Лукел и Джала се отправиха към дансинга, а Роял поведе Сарене извън павилиона, към факлите и нощното небе.
— Трябва да го преодолеете, Сарене — каза херцогът. — Не можете да бягате всеки път при вида на някого със стабилна връзка.
Тя реши да не възразява, че младата любов едва ли може да се нарече стабилна.
— Не винаги съм такава, ваша милост. Просто имах тежка седмица. Дайте ми още няколко дена и ще се върна към старото си коравосърдечно аз.
Роял усети горчивината й и мъдро реши да не отговаря. Вниманието му привлече познат смях. Херцог Телрий явно бе решил да не присъства на частната сбирка на краля. Тъкмо обратното. Беше събрал голяма група благородници зад един нисък плет от другата страна на частното събиране на Ядон. Сякаш опитваше да си направи собствено специално празненство.
— Това не е добър знак — каза тихо Роял, изричайки на глас мислите на Сарене.
— Съгласна съм. — Тя огледа лакеите на Телрий, опитвайки се да различи ранга им, след което се обърна към групата на Ядон. Бройката им беше приблизително равна, но засега кралят все пак привличаше по-важните благородници.
— Това е още един непредвиден ефект от развикването ви пред краля — посочи Роял. — Колкото по-нестабилен е Ядон, толкова по-изкусителни стават другите възможности.
Сарене се намръщи при следващото безгрижно засмиване на Телрий. Изобщо не приличаше на човек, чийто най-важен съюзник — гьорн Хратен — е рухнал току-що.
— Какво ли планира? — зачуди се тя. — Как би могъл да завземе трона?
Роял поклати глава. След миг вдигна глава и се обърна към празния въздух.
— Да?
Сарене се завъртя и видя Аше. След това със смайване осъзна, че това е друг сеон.
— Градинарите съобщиха, че един от гостите е паднал в езерцето, милорд. — Сеонът се снижи почти до земята. Гласът му беше ясен и лишен от емоция.
— Кой? — позасмя се Роял.
— Лорд Редийм, ваша милост — обясни сеонът. — Явно е прекалил с виното.
Сарене присви очи към светещото кълбо, за да различи сияещия аон. Май че беше Опа.
Роял въздъхна.
— Сигурно ми е уплашил всичката риба. Благодаря, Опа. Увери се, че Редийм се е изсушил, и му осигури транспорт, ако има нужда. Да се научи следващия път да не смесва алкохол и езерца.
Сеонът се поклони официално и отлетя, за да изпълни заповедта на господаря си.
— Не сте ми казвали, че имате сеон, милорд — обади се Сарене.
— Много от благородниците имат, принцесо. Но вече не е прието да ги водим с нас навсякъде. Сеоните са остатък от Елантрис.
— Значи просто го държите в къщата си?
Роял кимна.
— Опа надзирава градините в имението ми. Мисля, че му подхожда, все пак името му означава „цвете“.
Сарене потупа бузата си, чудеше се на официалния тон на Опа.
Сеоните в Теод се държаха много по-топло с господарите си, без значение какъв е характерът им. Може би причината се таеше в това, че тук, в земята, където уж бяха създадени, към тях се отнасяха с подозрение и неприязън.
— Елате. — Роял я хвана под ръка. — Бях сериозен, като казах, че искам да нагледам масите с храна.
Сарене се остави да бъде отведена.
— Роял, стари скъпернико — разнесе се силен глас, когато доближиха масите. — Изумен съм, че наистина знаеш как да организираш празненство! Боях се, че ще се опиташ да ни наблъскаш в тясната бърлога, която наричаш дом.
— Ейхан — кимна херцогът. — Трябваше да се сетя, че ще те открия около храната.
Едрият граф носеше жълта роба и стискаше чиния, отрупана с бисквити и стриди. В чинията на жена му имаше само няколко плодови резенчета. Откакто бе започнала да участва в тренировките на Сарене, Сийден бе свалила внушителна част от теглото си.
— Разбира се, това му е най-хубавото на празненството. — Графът се засмя, след което кимна на Сарене. — Ваше височество, бих ви предупредил да не оставяте този дърт измамник да ви поквари, но се боя, че сте не по-малко опасна за него.