— Аз? — попита Сарене с престорена обида. — Че каква опасност бих могла да бъда?
Ейхан изсумтя.
— Питайте краля. — И натика една вафла в устата си. — Даже може да питате и мен. Вижте какво направихте с бедната ми жена. Тя отказва да се храни!
— Плодовете ми харесват, Ейхан — обади се Сийден. — Мисля, че и ти трябва да опиташ.
— Е, ще си напълня платото, щом свърша с това — изпуфтя Ейхан. — Виждате ли какво правите, Сарене? Изобщо нямаше да се съглася с тази фехтовка, ако знаех как ще съсипе фигурата на жена ми.
— Да я съсипе ли? — изуми се Сарене.
— Аз съм от южен Арелон, принцесо — каза Ейхан и посегна да си сипе още миди. — Ние харесваме закръглените. Не всички искат жените им да приличат на изгладнели ученици. — Той осъзна, че е прекалил, и се спря. — Разбира се, не се обиждайте.
Сарене се намръщи. Ейхан беше добър човек, но често говореше и действаше, без да мисли. Тя се поколеба, защото не бе сигурна как да отговори.
Чудесният херцог Роял й се притече на помощ.
— Е, Ейхан, трябва да вървим. Имам да говоря с още много гости. А, между другото, кажи на кервана си да побърза.
Ейхан вдигна поглед, докато херцогът дърпаше Сарене настрани.
— Керван ли? — попита той съвсем сериозно. — Какъв керван?
— Онзи, който носи пъпеши от Дуладел към Сворден, разбира се — отвърна небрежно херцогът. — И аз изпратих един преди седмица. Сигурно ще пристигне утре сутрин. Приятелю, боя се, че твоят керван ще пристигне на вече пренаситен пазар. Да не говорим, че пъпешите ти са попрезрели.
Ейхан изруга и наклони чинията си несъзнателно, мидите западаха на тревата.
— Как, в името на Доми, успя да го постигнеш?
— А, не знаеше ли? Бях партньор в начинанието на младия Лукел. Взех всички неузрели пъпеши от пратката му от миналата седмица. Тъкмо ще узреят, докато стигнат до Сворден.
Ейхан поклати глава и се засмя тихо.
— Пак ме спипа, Роял. Някой ден ще си го върна и така ще те изненадам, че няма да се погледнеш цяла седмица!
— Нямам търпение — засмя се Роял и загърби масите.
Сарене се засмя, а Сийден започна да гълчи съпруга си зад тях.
— Наистина сте толкова добър търговец, колкото казват, нали?
Херцогът разпери ръце смирено.
— Да, точно толкова добър.
Сарене се засмя.
— Въпреки това младият ви братовчед ме засрамва — продължи той. — Нямам представа как опази тайната за тази пратка с пъпешите. Моите агенти в Дуладел би трябвало да ме информират за тези неща. Влязох в сделката само защото ми поиска капитал.
— Добре е, че не се е обърнал към Ейхан.
— Така е — съгласи се херцогът. — Нямаше да престане да се перчи. Ейхан се опитва да ме победи от две десетилетия. Някой ден ще осъзнае обаче, че действам брилянтно само за да го дразня, и животът ще загуби половината си веселие.
Продължиха да вървят, разменяха любезности с гостите и се наслаждаваха на градините. Рано цъфналите цветя в лехите бяха осветени с факли, фенери и дори свещи. Най-впечатляващи бяха дърветата, чиито бяло-розови цветчета бяха осветени с фенери, виещи се по стъблата. Сарене се наслаждаваше толкова много, че почти загуби представа за времето. Само внезапната поява на Аше й напомни за истинската цел тази вечер.
— Милейди! — възкликна сеонът. — Кралят си тръгва от празненството!
— Сигурен ли си? — попита тя, мигновено откъсвайки вниманието си от дърветата.
— Да, милейди — увери я Аше. — Изниза се под предлог, че отива до тоалетната, но всъщност повика каретата си.
— Извинявайте, ваша милост — обърна се учтиво Сарене към Роял. — Трябва да вървя.
— Сарене? — възкликна изненадано Роял, но тя бе тръгнала към къщата. Той подвикна по-разтревожено: — Сарене! Не можете да си тръгнете.
— Извинете, ваша милост, важно е!
Херцогът я последва, но краката й бяха по-дълги и не можа да я настигне. Пък и беше домакин на празненството. Не можеше просто да изчезне по средата.
Сарене заобиколи къщата навреме и видя как кралят се качва в каретата си. Тя изруга. Защо не се бе сетила да си организира транспорт? Огледа се трескаво, за да си присвои нечия карета. Хареса си една подходяща, докато кралската се отдалечаваше с тракане на подкови по паветата.
— Милейди! — предупреди я Аше. — Кралят не е в каляската.
Сарене замръзна.
— Какво?
— Измъкна се от другата страна и изчезна в сенките. Каретата е за отвличане на вниманието.
Сарене не се опита да му противоречи. Сетивата на сеоните бяха доста по-остри от човешките.
— Да вървим — подкани тя и тръгна в правилната посока. — Не съм облечена за промъкване. Трябва да го следиш и да ме информираш къде отива.
— Да, милейди. — Аше намали светлината си до почти незабележимо блещукане и полетя след краля. Сарене го последва на известно разстояние.