Продължиха в тази формация. Аше следваше отблизо краля, а Сарене — от безопасно разстояние. Бързо напуснаха земите на херцога и навлязоха в град Кае. Ядон се придържаше към страничните улички и Сарене за пръв път се замисли дали не се излага на опасност. Жените не се шляеха сами по тъмно. Дори в Кае, който беше един от най-безопасните градове в Опелон. Поне на няколко пъти се замисляше дали да не се върне и веднъж бе готова да побегне, когато се размина с един пияница. Въпреки това продължи. Имаше само един шанс да разбере с какво се занимава Ядон и любопитството й беше по-голямо от страховете… засега.
Аше си даваше сметка за опасността и й предложи да проследи краля сам, но тя продължи да упорства. Сеонът беше свикнал с нея и реши да не спори. Той непрекъснато летеше между нея и краля, опитвайки се едновременно да следи Ядон и да я наглежда.
Накрая сеонът забави ход и се върна при нея с възбудено поклащане.
— Милейди, той се спусна в каналите.
— Каналите ли? — попита Сарене удивено.
— Да, милейди. И не е сам. Срещна се с двама закачулени мъже, след като напусна празненството, а пред входа на канализацията го очакваха още неколцина.
— И ти не ги проследи? — запита тя разочаровано. — Сега никога няма да ги открием.
— За нещастие, милейди.
Сарене скръцна ядосано със зъби.
— Все ще оставят следи в тинята — реши тя и тръгна напред. — Би трябвало да успееш да ги проследиш.
Аше се поколеба.
— Настоявам да се върнете на празненството на херцога.
— В никакъв случай, Аше.
— Мой дълг е да ви пазя, милейди — заяви сеонът. — Не мога да ви позволя да скитате из боклука цяла нощ. Изобщо не трябваше да ви водя тук. Моя отговорност е да ви спра, преди да пострадате.
— И как ще го направиш? — попита тя нетърпеливо.
— Мога да се обадя на баща ви.
— Баща ми е в Теод, Аше — отбеляза Сарене. — Какво би могъл да стори той?
— Мога да се обърна към лорд Еондел или някого от другите.
— И ще ме оставиш да бродя сама из подземията?
— Вие никога не бихте направили нещо толкова глупаво, нали, милейди? — обяви Аше. След това затрептя несигурно във въздуха. Аонът му беше толкова затъмнен, че бе станал почти прозрачен. — Добре — призна накрая той. — Наистина сте толкова глупава.
Сарене се усмихна.
— Хайде, колкото по-пресни са следите, толкова по-лесно ще ги откриеш.
Сеонът я поведе унило по улицата, която свършваше с мръсна, обрасла с лишеи арка. Сарене тръгна уверено напред, без да обръща внимание на мръсотията, която съсипваше роклята й.
Лунната светлина проникваше в тунела само до първия завой. Сарене спря за момент в задушаващия мрак и осъзна, че дори тя не би била толкова глупава да навлезе в подземния лабиринт без водач.
За щастие блъфът й беше убедил Аше. Само не беше сигурна дали не трябваше да се засегне, че сеонът я смята за способна на подобна идиотщина.
Аше увеличи леко светлината си. Канализацията представляваше голяма тръба, останка от времената, когато Елантрис осигуряваше течаща вода във всяка къща в Кае.
Сега се използваше за изхвърляне на боклуци и екскременти. Явно се източваше периодично, щом река Аредел придойдеше, което не се бе случвало отдавна, защото тинята стигаше до глезените й. Не искаше да си помисля от какво е съставена, макар че отвратителната миризма й подсказваше.
Всички тунели й се струваха еднакви. Само едно я спасяваше: чувството за ориентация на сеона. Нямаше как да се загуби, щом беше с Аше. Съществата винаги знаеха къде се намират и как да стигнат до място, на което вече са били.
Сеонът водеше и летеше ниско до повърхността на тинята.
— Милейди, може ли да попитам откъде знаехте, че кралят ще се измъкне от празненството на Роял?
— Сигурно можеш да се досетиш и сам, Аше — подразни го тя.
— Уверявам ви, че опитах, милейди.
— Е, кой ден от седмицата е?
— Маедал? — отвърна сеонът и зави зад ъгъла.
— Точно. И какво се случва всяка седмица в този ден?
Аше не отговори веднага.
— Баща ви играе шинда с лорд Еоден? — попита той, а в гласа му се долови нехарактерно раздразнение. Явно упорството и нощните събития изчерпваха дори възхитителното търпение на Аше.
— Не — отвърна Сарене. — Всеки маедал в единайсет вечерта чувам шум от прохода, който минава до стаята ми и води в кралските покои.
Сеонът възкликна.
— Чувах шумове и в другите дни — обясни Сарене. — Но само маедал се повтаряше.
— Затова накарахте херцога да организира празненство, като очаквахте кралят да се придържа към графика си.
— Точно така. — Сарене гледаше да не се хлъзне в тинята. — Трябваше да е късно празненство, да може хората да останат поне до полунощ. Затъмнението ми даде идеален повод. Кралят трябваше да присъства; гордостта му го задължава. Но седмичната му среща трябва да е важна, щом рискува да си тръгне толкова рано.