— Милейди, това не ми харесва — каза Аше. — Какво добро може да търси кралят в каналите посред нощ?
— Точно това се опитвам да разбера? — Сарене отмахна една паяжина. Една мисъл я тласкаше напред през мръсотията и мрака. Възможност, в която почти не вярваше. Може би принц Раоден бе жив. Може би Ядон го бе затворил в каналите, а не в тъмницата си. Може би все пак не беше вдовица.
Отпред се чу шум.
— Аше, намали светлината. Май чувам гласове.
Той се подчини и стана почти невидим. Отпред имаше кръстовище и откъм десния тунел се виждаше сиянието на факли. Сарене се приближи бавно към ъгъла с идеята да надникне. За съжаление не забеляза, че подът се накланя преди кръстовището, и тя се подхлъзна. Махна отчаяно с ръце и се плъзна няколко стъпки, спирайки на дъното.
Това я отведе точно в средата на кръстовището. Сарене вдигна бавно поглед.
Крал Ядон я гледаше толкова стъписано, колкото тя се чувстваше неловко.
— Милостиви Доми — прошепна Сарене. Кралят стоеше зад олтар и стискаше изцапан в червено нож. Беше чисто гол, а гърдите му бяха намазани с кръв. На олтара бе завързана млада жена, а тялото й бе разпорено от гърлото до слабините.
Ножът се плъзна от ръката на Ядон и цопна приглушено в тинята. В този момент Сарене забеляза останалите фигури с черни роби, покрити с дуладелски руни. Всеки стискаше дълга кама.
Неколцина тръгнаха към нея.
Сарене се поколеба между нуждата на тялото й да повърне и настояването на разума й да изпищи.
Писъкът спечели.
Тя залитна назад и се пльосна в тинята. Фигурите се втурнаха към нея с решителни погледи. Сарене риташе и се мяташе в тинята, без да спира да пищи. Почти не чу стъпките, които идваха отдясно.
В следващия миг се появи Еондел.
Мечът на стария генерал проблесна на слабата светлина и отсече една ръка, която посягаше към глезените й. От тунела наизлизаха още хора в униформата на легиона на Еондел. Сред тях бе и мъж с червена роба, Дилаф, деретският жрец. Той не се включи в боя, а застана отстрани, гледайки изумено.
Смаяната Сарене опита да стане отново, но пак се пльосна в мръсотията. Някой хвана ръката й и я издърпа. Сбръчканото лице на Роял се усмихна с облекчение, докато я изправяше на крака.
— Може би другия път ще ми кажете какво планирате, принцесо — предложи той.
— Ти си му казал? — осъзна Сарене, вперила обвинителен поглед в Аше.
— Разбира се, че му казах, милейди — отвърна сеонът и изпулсира леко, за да натърти забележката. Намираха се в кабинета на Роял, там беше и Лукел. Сарене носеше роба на една от прислужниците на херцога. Беше й твърде къса, естествено, но все пак бе по-добре от омазаната с мръсотия кадифена рокля.
— Кога? — настоя Сарене, облегна се на плюшеното канапе и се уви с одеялото. Херцогът й беше предоставил баня и косата й беше все още мокра в хладния нощен въздух.
— Обади се на Опа веднага щом напуснахте празненството — обясни Роял, който се появи с три димящи чаши. Подаде две от тях на нея и Лукел, и седна.
— Още тогава? — изненада се Сарене.
— Знаех, че няма да се върнете каквото и да ви говоря — отговори Аше.
— Познаваш ме твърде добре — кимна тя и отпи от напитката си. Беше фьорденска гаржа. Добре, защото не можеше да си позволи да заспива още.
— Признавам това без спор, милейди — потвърди Аше.
— Тогава защо се опита да ме спреш, преди да влезем в каналите?
— Трябваше да ви забавя, милейди — обясни Аше. — Херцогът настоя да дойде лично и групата се придвижваше бавно.
— Може да съм бавен, но нямаше да пропусна нито част от плана ви, Сарене — намеси се Роял. — Казват, че с възрастта идвала мъдрост, но на мен тя ми донесе само мъчително любопитство.
— А войниците на Еондел? — попита Сарене.
— Вече бяха на празненството — включи се и Лукел. Беше настоял да остане и да узнае какво е станало, щом зърна мърлявата Сарене да се промъква в къщата на херцога. — Някои от тях се бяха смесили с гостите.
— Поканих офицерите на Еондел — обясни Роял. — Поне онези, които се намираха в града.
— Добре — кимна Сарене. — Значи, след като тръгнах, Аше се е обадил на вашия сеон и е казал, че преследвам краля.
— „Глупавото момиче ще се остави да я убият“, бяха точните му думи — позасмя се Роял.
— Аше!
— Извинявайте, милейди — примигна засрамено сеонът. — Бях твърде разстроен.
— Както и да е — продължи Сарене. — Аше се е обадил на Роял, който е взел Еондел и хората му от празненството. Всички сте ме проследили до канализацията, водени от твоя сеон.