— Няма да се оправят, нали? — съгласи се Карата.
„Каяна“ беше терминът, с който ги наричаше Галадон. Означаваше „откачени“.
— Горките — прошепна Раоден.
Галадон кимна.
— Ти ли ни извика, суле?
— Аз. Елате с мен.
Новата работна ръка бе дала възможност на Мареше и хората му да възстановят някои от каменните мебели, така запазиха и без това скромните си запаси от дървесина. Новата маса в църквата бе същата, с която бе припомнил на Таан, че е бил скулптор. Голямата цепнатина в средата бе запълнена с хоросан, но иначе всички изящни релефи бяха запазени.
На масата имаше няколко книги. Възстановяването на Нови Елантрис изискваше вниманието на Раоден и му бе невъзможно да се промъква до скритата библиотека, затова бе донесъл някои от томовете. Хората бяха свикнали да го виждат с книги и не го разпитваха, въпреки че тези още имаха кожени корици.
Изучаваше аондор с трескава бързина. Болките му се усилваха. Понякога бяха толкова свирепи, че Раоден припадаше.
Все още търпеше, но трудно. Ставаше все по-зле. Беше в Елантрис от месец и половина и се съмняваше, че може да изкара още толкова.
— Не разбирам защо настояваш да споделяш всеки детайл от аондор с нас, суле — каза Галадон, когато принцът протегна ръка към една отворена книга. — Не разбирам и половината от това, което ни казваш.
— Галадон, трябва да се постараеш да запомниш тези неща. Каквото и да говориш, знам, че разполагаш с нужния интелект.
— Може би — призна Галадон. — Но пък не ми харесва. Аондор е твое хоби, а не мое.
— Чуй, приятелю — настоя Раоден. — Знам, че аондор пази тайната на нашето проклятие. Ако го изучим, след време може да я открием. — Той вдигна пръст. — Но ако нещо се случи с мен, трябва друг да продължи делото.
Галадон изсумтя.
— Ти си толкова близо да станеш хоед, колкото аз фьорденец.
„Прикривам се добре“ — каза си принцът.
— Това не е важно — изрече на глас. — Глупаво е да нямаме резервен план. Аз водя записки, но искам и двамата да чуете какво ще кажа.
Галадон въздъхна.
— Добре, суле, какво си открил? Нов модификатор за промяна на обсега на аоните?
Раоден се усмихна.
— Не, нещо много по-интересно. Знам защо Елантрис е покрит със слуз.
Карата и Галадон зяпнаха.
— Наистина ли? — попита Карата, гледайки към отворената книга. — Там пише ли го?
— Не, това е комбинация от няколко неща — отговори Раоден. — Но ключовият елемент е тук. — И посочи към илюстрацията.
— Аон Аше! — разпозна Галадон.
— Точно така. Знаете, че кожата на елантрисците е била сребриста, а според някои сияела.
— Така беше — потвърди Галадон. — Не ярко, но когато баща ми влезеше в тъмна стая, фигурата му се открояваше.
— Е, това е работа на дор — обясни Раоден. — Тялото на всеки елантрисец е постоянно свързано с дор. Същата връзка съществува и между самия град и енергията, макар учените да не знаят защо. Дор е обгръщал целия Елантрис и карал камъните и дървесината да сияят сякаш в тях гори кротък пламък.
— Сигурно е било трудно да се спи — отбеляза Карата.
— Можело е да ги покрият — каза Раоден. — Но осветеният град е бил толкова забележителен така, че мнозина жители го приемали за нормално и се научили да спят въпреки сиянието.
— Изумително — подхвърли Галадон с безразличие. — Но какво общо има това със слузта?
— Има гъби и лишеи, които живеят на светлина, Галадон — обясни Раоден. — Но светлината на дор не е била като нормалната и така се е развила друг вид плесен. Явно по повечето повърхности тук е растял тънък прозрачен слой от нея. Елантрисците не си правели труда да го чистят, защото засилвал сиянието. Плесента била корава и не цапала. Докато не загниела.
— Светлината е изчезнала — съобрази Карата.
— И плесента загнила — кимна Раоден. — И понеже покривала целия град, сега всичко е в слуз.
— И какво му е важното на това? — попита Галадон с прозявка.
— Поредната нишка от паяжината — обясни Раоден. — Още един факт за случилото се след реод. Трябва да търсим в обратен ред, приятелю. Тепърва се запознаваме със симптомите на събитие, което е станало преди десет години. Може би, след като разберем всичко, което реод е предизвикал, ще отгатнем и какво го е причинило.
— Обяснението за слузта звучи логично, принце — съгласи се Карата. — Винаги съм знаела, че в тази мръсотия има нещо неестествено. Виждала съм как се излива пороен дъжд, без да изчисти дори едно петънце.
— Слузта е мазна и отблъсква водата — изтъкна Раоден. — Нали си чувала как Кахар се оплаква, че се чисти трудно?
Карата кимна и разлисти книгата.
— Тези томове съдържат много информация.
— Така е — каза Раоден. — Но учените, които са ги писали, на моменти са много повърхностни. Трябва много да се рови, за да се намери отговор на специфични въпроси.