— Например? — попита Карата.
Раоден се намръщи.
— Ами, примерно не съм намирал нито една книга, която да описва как се правят сеони.
— Нито една? — изненада се Карата.
Принцът поклати глава.
— Винаги съм смятал, че сеоните се създават чрез аондор, но в книгите няма обяснения. Споменават за предаването на известни сеони от един на друг човек и горе-долу толкова.
— Предаване ли? — намръщи се Карата.
— Да дадеш сеона си на някой друг. Ако имаш, можеш да го направиш, или да кажеш на сеона на кого да служи, след като умреш.
— Значи и нормалните хора могат да имат сеон? — продължи да се чуди тя. — Мислех, че са само за благородниците.
Раоден поклати глава.
— Всичко зависи от предишния собственик.
— Е, няма голяма вероятност някой аристократ да остави сеона си на селянин — обади се Галадон. — Те са богатство и остават в семейството. Коло?
Карата се намръщи.
— Ами… какво става, ако собственикът умре, без да е казал на сеона при кого да се премести?
Раоден сви рамене и погледна към дуладелеца.
— Не ме гледай, суле. Аз никога не съм имал сеон.
— Не знам — призна принцът. — Предполагам, че тогава сам си избира господаря.
— Ами ако не иска? — попита Карата.
— Не мисля, че има избор. Има нещо… между сеоните и господарите им. Те са свързани. Сеоните например полудяват, когато господарите им бъдат повалени от шаод. Мисля, че са създадени да служат, това е част от тяхната магия.
Карата кимна.
— Милорд Дух! — разнесе се глас наблизо.
Раоден сбърчи вежди и затвори книгата.
— Милорд! — Даше дотича до вратата. Високият елантрисец изглеждаше по-скоро объркан, отколкото притеснен.
— Какво има, Даше? — попита принцът.
— Гьорнът, милорд — каза Даше с възбуден поглед. — Излекувал се е.
— Само месец и половина, и вече успя да детронираш краля. Не може да се отрече, че действаш бързо, Ене. — Баща й говореше весело, но сияещото му лице бе загрижено. И двамата знаеха, че хаосът при свалянето на една власт можеше да е еднакво опасен и за селяни, и за благородници.
— Е, не съм го искала — запротестира Сарене. — Милостиви Доми, аз се опитах да спася този глупак. Не е трябвало да се забърква в мистериите.
Баща й се засмя.
— Изобщо не трябваше да те пращам. Държеше се достатъчно лошо, когато посещаваше враговете ни.
— Не си ме изпращал, татко. Това си беше моя идея.
— Добре е да знам, че мнението ми няма голяма стойност в очите на дъщеря ми — обиди се Евънтео.
Сарене омекна.
— Съжалявам, татко. — Тя въздъхна. — Изнервена съм след… Не знаеш колко беше ужасно.
— О, знам. За съжаление. Как, в името на Доми, толкова невинна религия като джескерската може да роди чудовище като мистериите?
— По същия начин, както Шу-Дерет и Шу-Корат са произлезли от един дребен джиндосец — отвърна Сарене и поклати глава.
Евънтео въздъхна.
— Е, значи Ядон е мъртъв?
— Вече знаеш? — изненада се Сарене.
— Изпратих няколко нови шпиони в Арелон, Ене. Няма да оставя дъщеря си сама в държава на ръба на разрушението, без да я държа под око.
— Кой? — полюбопитства Сарене.
— Няма нужда да знаеш — отговори баща й.
— Трябва да разполага със сеон — усмихна се Сарене. — Иначе няма как да си научил за Ядон. Той се обеси миналата нощ.
— Няма да ти кажа, Ене — заяви весело Евънтео. — Ако знаеш кой е, неизбежно ще решиш да го ползваш за свои цели.
— Добре де. Но когато всичко свърши, искам да ми кажеш кой е.
— Не го познаваш.
— Добре — повтори Сарене и се направи на безразлична.
Баща й се засмя.
— Е, разкажи ми за Ядон. Как, в името на Доми, се е сдобил с въже?
— Лорд Еондел трябва да го е уредил — предположи Сарене и подпря лакти на бюрото. — Графът мисли като воин и това е доста ефективно решение. Няма нужда да го принуждаваме да абдикира, а самоубийството връща част от достойнството на монархията.
— Този следобед си кръвожадна, а, Ене?
Тя потръпна.
— Ти не го видя, татко. Кралят не просто бе убил момичето, той… изпитваше наслада.
— Аха. Според агентите ми херцог Телрий вероятно ще вземе трона.
— Не и ако успеем да го спрем — изтъкна Сарене. — Телрий е по-лош и от Ядон. Дори да не беше деретски симпатизант, пак щеше да е ужасен крал.
— Ене, гражданската война няма да е от полза за никого.
— Няма да се стигне дотам, татко — обеща Сарене. — Не можеш да си представиш колко лишени от боен дух и воински умения са тези хора. Живели са с векове под закрилата на Елантрис. Мислят, че присъствието на няколко трътлести стражи на градската стена е достатъчно да отблъсне нашествениците. Единствените истински войници са в легиона на лорд Еондел и той им нареди да се съберат в Кае. Може би ще успеем да короноваме Роял, преди да се случи нещо.