— Е? — попита Сарене.
— Телрий определено възнамерява да вземе трона — съобщи Лукел.
— Не и ако легионът ми подкрепи Роял — обади се Еондел.
— За съжаление, скъпи генерале, легионът ви не е тук — напомни Ейхан и стовари туловището си на един стол. — Разполагате само с десетина мъже.
— Това е повече, отколкото има Телрий — отбеляза Сарене.
— Вече не е така — опроверга я Ейхан. — Градската стража на Елантрис е напуснала поста си и се е настанила пред имението на Телрий.
Еондел изсумтя.
— Стражата е само клуб за втори синове, които се правят на важни.
— Вярно — съгласи се Ейхан. — Но в този клуб членуват шестстотин души. При съотношение петдесет срещу един, дори аз ще воювам срещу легиона ви. Боя се, че балансът на силата се измести към Телрий.
— Това е лошо — съгласи се Роял. — Голямото богатство на Телрий беше сериозен проблем и преди, а сега…
— Трябва да има начин — прекъсна го разгорещено Лукел.
— Не виждам такъв — призна херцогът.
Всички се намръщиха и потънаха в размисъл. Блъскаха си главите над този проблем от два дни. Дори да разполагаха с военна мощ, другите аристократи можеха да се поколебаят да последват Роял, който бе по-беден. Сарене гледаше всеки поред и очите й попаднаха на Шуден. Младежът изглеждаше някак развълнуван, но не разтревожен.
— Какво? — попита тихо тя.
— Мисля, че може да има начин — отвърна той уклончиво.
— Говори, човече — подкани го Ейхан.
— Сарене е доста богата — обясни Шуден. — Раоден й остави поне петстотин хиляди деоса.
— Вече го обсъждахме, Шуден — намеси се Лукел. — Има доста пари, но все пак е по-бедна от Роял.
— Така е — съгласи се баронът. — Но двамата заедно имат повече от Телрий.
В стаята настъпи тишина.
— Вашият брачен договор е вече невалиден, милейди — обади се Аше зад гърба й. — Той не важи, след като Ядон се самоуби и премахна династията си от трона. Ако някой друг стане крал, без значение дали Телрий или Роял, споразумението се прекратява и вече няма да сте арелонска принцеса.
Шуден кимна.
— Ако обедините богатството си с това на херцога, не само ще имате пари да се изправите срещу Телрий, но и ще придадете легитимност на претенциите на Роял. Не мислете, че произходът няма значение в Арелон. Благородниците биха дали лоялността си с по-голяма готовност на някой роднина на Ядон.
Роял я изгледа като добродушен дядо.
— Трябва да призная, че младият Шуден има право. Сарене, бракът ни ще е напълно политически.
Сарене си пое дъх. Нещата се случваха толкова бързо.
— Разбирам, милорд. Трябва да сторим всичко необходимо.
И така, за втори път в рамките на два месеца Сарене се оказа сгодена.
— Боя се, че това не беше много романтично — извини се Роял. Срещата бе приключила и той бе предложил дискретно да я изпрати до двореца. Останалите, включително и Аше, разбираха, че двамата трябва да поговорят насаме.
— Всичко е наред, милорд — отвърна Сарене с лека усмивка. — Политическите бракове трябва да са такива: сухи, сдържани и крайно полезни.
— Ти си много прагматична.
— Налага се, милорд.
Роял се намръщи.
— Трябва ли да си говорим официално, Сарене? Мислех, че сме подминали, този етап.
— Съжалявам, Роял. Просто е трудно да отделя себе си от политическата личност.
Херцогът кимна.
— Бях сериозен, Сарене. Това ще е просто съюз заради общата цел. Не се чувствай задължена за нещо друго.
Сарене замълча за момент, вслушана в чаткането на конските подкови.
— Все пак ще трябват наследници.
Роял се засмя тихо.
— Не, Сарене. Не, благодаря. Дори да беше физически възможно, не бих се съгласил. Аз съм стар човек и ми остават още няколко години. Този път брачният договор няма да ти забранява да се омъжиш отново. Когато умра, можеш да избереш мъж по свое предпочитание. Дотогава ще сме сменили системата на Ядон с по-стабилна и децата от третия ти съпруг ще наследят трона.
Трети съпруг. Роял говореше сякаш вече бе мъртъв и тя отново бе вдовица.
— Е, ако нещата се развият, както предлагаш, поне не би трябвало да е трудно да си намеря съпруг. Тронът ще е примамлива награда, въпреки че ще трябва да ме търпи.
Херцогът се намръщи.
— Искам да обсъдим нещо, Сарене.
— Какво?
— Твърде си строга със себе си. Чувал съм те как говориш, явно мислиш, че никой не те иска.
— Така е — отвърна равнодушно Сарене. — Повярвай ми.
Роял поклати глава.
— Ти чудесно преценяваш чуждите характери, но не и своя. Често собствените ни мнения за нас са най-нереалистични. Ти може би се виждаш като стара мома, но си още млада и красива. Само защото не си имала късмет в миналото, не значи, че трябва да се отказваш от бъдещето.