— Вижте! — извика той към поста на стражите. — Вижте мощта и величието на Бог Джадет! Излекуван съм!
Нямаше отговор. Може би бе твърде далече и гласът му не се чуваше. Той погледна към стените и забеляза нещо. Нямаше стражи. Нямаше патрули и постове, нито стърчащи копия, които да покажат присъствието им. Беше ги видял предния ден… или пък беше по-предния? Последните три дена се бяха слели в един размит сън от постоянни молитви, бълнувания и дремки от изтощение.
Къде бяха стражите? Техен дълг беше да надзирават Елантрис сякаш от изгнилия град можеше да дойде някаква опасност. Градската стража на Елантрис имаше безсмислена функция, но точно тя й придаваше важност. Стражите никога нямаше да изоставят поста си.
Само че го бяха направили. Хратен изпищя, усети как силата му напуска тялото. Ако нямаше кой да отвори портите, беше обречен. Долови иронията. Единственият елантрисец, който се бе излекувал, щеше да умре заради немарливостта на некомпетентните стражи. Вратата внезапно се отвори. Нова халюцинация? В този момент през пролуката се показа главата на алчния капитан, с когото се познаваше.
— Милорд? — попита войникът колебливо. След това се опули и пое рязко дъх. — Милостиви Доми! Вярно е, наистина сте излекуван!
— Бог Джадет чу молитвите ми, капитане — обяви Хратен с цялата си налична сила. — Покварата на Елантрис е премахната от тялото ми.
Капитанът изчезна за момент. След това вратата се отвори бавно и разкри група притеснени стражи.
— Елате, милорд.
Хратен се надигна. Дори не беше забелязал, че е паднал на колене. Тръгна с треперещи крака към портата. Опря ръка на дървесината, едната й страна бе изцапана със слуз, а другата — чиста и лъскава, и се обърна към Елантрис. Няколко приклекнали фигури го наблюдаваха от един покрив.
— Приятно страдание, приятели — прошепна Хратен и махна на стражите да затворят портата.
— Наистина не би трябвало да го правя — каза капитанът. — След като човек е хвърлен веднъж в Елантрис…
— Джадет възнаграждава тези, които му се подчиняват, капитане — отвърна Хратен. — Често чрез своите служители.
Очите на капитана заблестяха и Хратен изпита благодарност, че може да подкупи мъжа.
— Къде са останалите ви хора?
— Защитават новия крал — отвърна гордо капитанът.
— Нов крал ли? — учуди се Хратен.
— Изтървахте доста, милорд. Лорд Телрий управлява Арелон, всъщност ще започне, щом мине погребението на Ядон.
Хратен едва успя да устои на шока. Ядон е умрял? Телрий е взел властта? Как бе възможно да се случат толкова драстични събития само за пет дни?
— Ела — каза Хратен твърдо. — Ще ми обясниш на път за храма.
Тълпата се събра, докато вървяха. Капитанът нямаше карета, а Хратен не искаше да чака. За момента възторгът от успешния план бе достатъчен, за да му дава сила.
Тълпата също помагаше. Новината се разпространи и хората, слуги, търговци и благородници, идваха да видят излекувания елантрисец. Правеха му път и го гледаха с изумление и почитание. Някои дори докосваха елантриската му роба с благоговение.
Пътуването беше бавно и с провиране през тълпата, но мина без произшествия. За миг му се стори, че вижда теодската принцеса да наднича от прозореца на една карета. В този миг Хратен усети задоволство, каквото не бе изпитвал, откакто бе станал гьорн. Излекуването му не беше неочаквано, а невъобразимо. Нямаше как Сарене да има план за подобно събитие. За пръв път Хратен разполагаше с абсолютно предимство.
Когато стигнаха до храма, той се обърна към събраното множество и вдигна ръце. Дрехите му бяха мръсни, но ги носеше с гордост. Мръсотията показваше, че е страдал, че е стигнал до ръба на проклятието и се е върнал с непокътната душа.
— Народе на Арелон! — изкрещя той. — Вижте в този ден кой е Господарят! Нека сърцата и душите ви последват религията, която доказва Божията подкрепа. Бог Джадет е единственият Бог на Сикла. Ако искате доказателство, вижте ръцете ми, които не гният, лицето ми, което е неопетнено, и главата ми, по която никне коса. Бог Джадет ме изпита и понеже аз се уповавах на Него, ме благослови. Излекуван съм!
Той отпусна ръце и тълпата завика одобрително. Сигурно мнозина се бяха разколебали след неговото падение, но щяха да се върнат с възстановена решимост. Новите покръствания щяха да са по-въодушевени от предните.
Хратен влезе в храма, а хората останаха отвън. Започваше да се изтощава. Възбудата отминаваше и умората от петте напрегнати дни си казваше думата. Падна на колене пред олтара и сведе глава в искрена молитва. Не се притесняваше, че чудото бе в резултат на отварата на Фортон. Хратен бе открил, че повечето чудеса са плод на природата или на човешка намеса. Джадет беше зад него, както зад всичко, и използваше естествен феномен, за да увеличи вярата на хората.