Сарене трябваше да признае, че е внушителен противник. Облечен в червените си доспехи, той се издигаше като окървавена статуя над тълпата.
— Сигурно е било някакъв номер — отбеляза тя.
— Разбира се, братовчедке — съгласи се Лукел. — Ако мислехме другояче, щяхме да преминем към Шу-Дерет. Лично аз изглеждам ужасно в червено.
— Лицето ти е твърде розово — подхвърли небрежно Сарене.
— Ако е било трик — намеси се Шуден, — то нямам представа какъв.
Тримата стояха в края на тълпата, дошла на сутрешната служба. Бяха тук да се уверят колко много хора събира Хратен, и то в деня на кралското погребение.
— Може да е било грим — предположи Сарене.
— А как е издържал на ритуалното измиване? — попита Шуден.
— Може и жреците да са замесени — допусна Лукел.
— Лукел, пробвал ли си някога да подкупиш коратски жрец? — жегна го Шуден.
Лукел се огледа с неудобство.
— Мисля да не отговарям на този въпрос.
— Шуден, ти сякаш вярваш, че наистина е било чудо — намеси се Сарене.
— Не го отхвърлям. Защо Бог да не благослови един от отдадените си служители? Религиозната отдаденост е коратска и деретска промяна в Шу-Кесег.
Сарене въздъхна и кимна на приятелите си да я последват, докато си пробиваше път през тълпата към очакващата ги карета. Със или без трик, Хратен имаше неприятно силно влияние над тълпата. Ако успееше да издигне свой симпатизант на трона, всичко щеше да свърши. Арелон щеше да стане деретска нация и Теод да остане сам, вероятно не за дълго.
Спътниците й навярно мислеха същото, защото гледаха угрижено и неспокойно. Влязоха в каретата в мълчание, докато накрая Лукел не го наруши, като се обърна към нея с притеснено изражение.
— Как така лицето ми е твърде розово? — попита той с обиден тон.
На мачтата на кораба висеше кралският герб на Теод — златен аон Тео на син фон. Самият съд беше тънък и дълъг, най-бързото водно превозно средство.
Сарене смяташе, че е неин дълг да организира по-добро посрещане на патриарха, отколкото самата тя бе получила на тези докове. Не харесваше човека, но това не значеше, че трябва да е груба, и затова бе взела Шуден, Лукел, Еондел и неколцина мъже от войската на графа като почетна стража.
Продълговатият кораб пристана ловко и моряците побързаха да спуснат трапа. Появи се мъж в синя роба, който слезе уверено по дъската с твърда стъпка. Следваха го поне десетина слуги и нископоставени жреци. Патриархът обичаше да бъде обгрижван. Сейналан приближи и Сарене докара на лицето си учтиво изражение.
Патриархът беше висок мъж с деликатни черти. Златистата му коса беше дълга като на жена и се сливаше със златното наметало, което се вееше зад него. Синята роба бе бродирана с толкова много златни нишки, че почти не се виждаше материята отдолу. Той се усмихна с благосклонността на човек, който иска да покаже, че е търпелив с по-недостойните.
— Ваше височество — каза Сейналан, щом се приближи. — От много време старите ми очи не са виждали хубавото ви лице.
Сарене се постара да се усмихне и направи реверанс пред „старите“ очи. Сейналан беше в началото на четирийсетте, но все се изкарваше по-стар и мъдър.
— Ваше светейшество, цял Арелон е благословен от присъствието ви.
Той кимна, сякаш да каже, че разбира колко щастливи трябва да са всички. След това се обърна към Шуден и останалите.
— Кои са вашите спътници?
— Братовчед ми Лукел, барон Шуден и граф Еондел от Арелон, ваше светейшество.
Всички мъже се поклониха, докато тя ги представяше.
— Само барони и графове? — разочарова се Сейналан.
— Херцог Роял ви поздравява, ваша милост — каза Сарене. — Но е зает да подготвя погребението на крал Ядон.
— Аха. — Лъскавата коса на патриарха, която бе недокосната от сиво, се вееше на морския вятър. Сарене често си мечтаеше да има кичури като неговите. — Сигурно съм закъснял за погребението?
— Не, ваше светейшество — отвърна Сарене. — То ще е този следобед.
— Добре. Покажете ми къде да се настаня.
— Това беше… разочароващо — призна Лукел, щом се качиха в каретата. Патриархът бе получил отделна карета от Роял и това бе смекчило недоволството му от отсъствието на херцога.
— Не си го представяше така, нали? — попита Сарене.
— Лукел иска да каже друго — обади се Шуден.
Тя се обърна към братовчед си.
— Как така?
— Надявах се да е по-забавно — каза Лукел и сви рамене.
— Нямаше търпение, като чу как описвате патриарха, ваше величество… — обясни Еондел с недоволен поглед. — Предполагаше, че ще… спорите повече.
Сарене въздъхна и погледна криво към братовчед си.