— Това, че не харесвам човека, не значи, че ще вдигам скандали. Спомни си, че бях един от основните дипломати на баща ми.
Лукел кимна примирено.
— Сарене, трябва да призная, че анализът ви за характера на патриарха е точен — намеси се Шуден. — Чудя се как подобен човек е бил избран на толкова важен пост.
— По погрешка — отвърна учтиво Сарене. — Сейналан бе издигнат преди петнайсетина години, когато бе на твоята възраст. По същото време Вулфден бе станал вирн и лидерите на Шу-Корат бяха стреснати от неговата жизненост. По някаква причина си наумиха, че трябва да изберат патриарх, който да е на същата възраст, ако не и по-млад. В резултат получихме Сейналан.
Шуден повдигна вежди.
— И аз съм напълно съгласна — продължи Сарене. — Но трябва да им се признае и известна заслуга. Казват, че Вулфден е един от най-красивите мъже, вземали трона на Фьорден, и коратските водачи искаха някой също толкова впечатляващ.
Лукел изсумтя.
— Хубав и красив са напълно различни неща, братовчедке. Половината жени, когато го видят, ще се влюбят в него, но другата половина ще му завидят.
Лорд Еондел пребледняваше все повече по време на разговора. Накрая не издържа и заговори възмутено.
— Дами и господа, спомнете си, че говорите за наместника на Доми.
— Бог не би могъл да си избере по-хубав наместник — изчурулика Лукел и си спечели лакът в ребрата от Сарене.
— Ще се опитаме да го обсъждаме с повече уважение, Еондел — извини се тя. — Всъщност външният му вид не е важен. По-интересно ми е защо е дошъл.
— Погребението на краля не е ли достатъчна причина? — попита Шуден.
— Може би. — Сарене не беше убедена, когато каретата им спря пред коратския храм. — Хайде, нека да настаним негово светейшество колкото се може по-бързо. Погребението започва след два часа, а след това явно ще трябва да се омъжа.
Кралят нямаше наследник, а Ешен бе съкрушена от позора и последвалата смърт на съпруга й, затова херцог Роял бе поел организацията на погребението.
— Ядон може да е бил езичник и убиец, но едно време ми беше приятел — обясни херцогът. — Той донесе стабилност на страната в труден период. Дори само по тази причина заслужава нормално погребение.
Омин бе настоял да не използват коратския храм, затова Роял бе избрал тронната зала. Сарене се чувстваше малко неудобно, защото щяха да я ползват и за сватбата. Докато херцогът смяташе, че залата ще символизира оттеглянето на стария крал и възкачването на новия.
Украсата беше скромна, но изискана. Роял бе заложил с характерното си скъперничество на цветове, които вършеха работа едновременно за сватба и за погребение. Колоните бяха увити с бели панделки и имаше множество букети с цветя, предимно бели рози и абертини. Сарене влезе в помещението и се огледа с усмивка. Точно до тази колона бе разположила за пръв път триножника си. Струваше й се толкова отдавна, а бе минало малко повече от месец.
Срамните дни, когато се преструваше на празноглава глупачка, бяха отдавна забравени. Аристокрацията я гледаше с нещо като страхопочитание. Тя беше жената, която бе манипулирала краля, бе го направила на глупак и накрая го бе свалила от трона. Никога нямаше да я обикнат, както обичаха Раоден, но можеше да задоволи и с простото възхищение.
От едната страна стоеше херцог Телрий. Плешивият натруфен мъж сякаш беше недоволен, а не просто незаинтересуван. Роял бе обявил сватбата си със Сарене преди няколко часа и надутият Телрий нямаше време за отговор. Сарене го погледна в очите и усети… раздразнение. Очакваше нещо от него, някакъв опит да попречи на сватбата, но засега той не предприемаше нищо. Какво го задържаше? Пристигането на Роял накара хората да се смълчат и привлече вниманието им. Херцогът застана в средата на помещението, където бе затвореният ковчег на краля, и заговори.
Речта му беше кратка. Роял спомена как Ядон е възродил страната от пепелта на Елантрис и как им е раздал титли. Предупреди ги да не допускат грешката на краля и да не забравят Доми в богатството и комфорта си. Приключи, като ги призова да не говорят лошо за починалия. Душата му вече беше във властта на Доми и не беше тяхна грижа.
След това махна на войниците на Еондел да вдигнат ковчега. Преди да успеят, напред пристъпи нова фигура.
— Трябва да добавя нещо — обяви Сейналан.
Роял спря изненадано. Сейналан се усмихна, показвайки съвършените си зъби. Бе успял да се преоблече и носеше подобна на първата роба, но с по-широка златна ивица по гърба и гърдите вместо бродерия.
— Разбира се, ваше светейшество — каза Роял.
— За какво ли става дума? — прошепна Шуден.