Сарене само поклати глава, докато Сейналан заставаше до ковчега.
Той огледа тълпата със самодоволна усмивка и мелодраматично измъкна един свитък от ръкава на робата си.
— Преди десет години, когато взе властта, крал Ядон дойде при мен и направи следното изявление. Виждате неговия печат, както и моя. Нареди да го донеса в Арелон на неговото погребение или петнайсет години след възцаряването му, което се случи първо.
Роял прекоси залата и застана до Сарене и Шуден. В очите му се четеше любопитство, но и загриженост. Сейналан счупи печатите на свитъка и го разгъна.
— Лордове и дами на Арелон — зачете той, като държеше свитъка пред себе си сякаш беше сияйна реликва. — Нека се знае волята на първия ви крал, Ядон от Кае. Кълна се тържествено пред Доми, моите предци и всички останали богове, че тази прокламация е законна. Ако съм мъртъв или по друга причина не мога да продължа да бъда крал, нека се знае, че този декрет е издаден в пълна яснота на съзнанието ми и е обвързващ спрямо законите на нацията ни.
— Заповядвам всички благороднически титли да бъдат замразени и да се предават от поколение на поколение, от баща на син, както е обичайно при другите народи. Нека богатството да не бъде измеримо с благородството. Тези, които са удържали титлите си досега, са се показали като достойни. Към този документ е приложен списък с наследствени закони, подобни на тези в Теод. Нека да бъдат приети и в нашата страна.
Сейналан обърна свитъка към смаяната зала. Не се чуваше никакъв звук, освен пухтенето до Сарене. Накрая хората започнаха да говорят с тихи, но възбудени гласове.
— Ето какво е планирал през цялото време — прошепна Роял. — Знаел е колко нестабилна е системата. Нарочно я е направил такава. Остави ги да се давят един друг, за да види кои ще са достатъчно силни и коварни да оцелеят.
— Добър план, макар и малко безразсъден — каза Шуден. — Може би сме подценили лукавството на Ядон.
Сейналан продължаваше да стои в средата на стаята и гледаше благородниците многозначително.
— Защо е избрал него? — попита Шуден.
— Защото е абсолютен авторитет — обясни Сарене. — Дори Хратен няма да се осмели да оспорва думите на патриарха, поне засега. Щом Сейналан твърди, че този документ е отпреди десет години, всички в Арелон трябва да се съгласят с него.
Шуден кимна.
— Това променя ли плановете ни?
— Никак. — Роял хвърли поглед към Телрий, който бе помръкнал още повече. — Дори засилва претенциите ни. Съюзът ми със семейството на Ядон ще е по-законен.
— Телрий все още ме притеснява — каза Сарене, докато патриархът говореше за мъдростта от приемането на наследствената система. — Неговите шансове са отслабени, но дали ще го приеме?
— Ще му се наложи — усмихна се Роял. — Никой от благородниците няма да го последва. Прокламацията на Ядон им гарантира това, което желаят най-много: стабилни титли. Аристократите няма да рискуват да сложат на трона човек без кръвна връзка с династията. Няма значение дали декретът на Ядон е легален, ще го почитат като църковна доктрина.
Най-сетне позволиха на войниците на Еондел да вдигнат ковчега.
Тъй като нямаше прецедент за погребването на арелонски крал, Роял се бе обърнал към най-близката култура: теодската. Теодците обичаха грандиозните церемонии и често погребваха великите си крале с най-разнообразни съкровища, ако не и с цял кораб. Това очевидно не можеше да се приложи с Ядон и затова херцогът бе заел и други идеи. Теодската процесия беше бавна и тържествена и обикновено се ходеше поне час до гробището. Роял бе решил да я видоизмени леко.
Пред двореца чакаше колона от карети. За Сарене ползването на транспорт изглеждаше като проява на неуважение, но Шуден посочи добрите страни.
— Роял планира да вземе трона този следобед — обясни джиндосецът. — Не бива да съсипе разглезените аристократи, като ги кара да вървят през целия град.
А и защо трябваше да се тревожат от проява на неуважение? Все пак погребваха само Ядон.
С каретите се добраха до гробището за петнайсет минути. В началото й се стори, че гробът е доста голям, но щом го огледа, видя, че е естествена дупка, разширявана допълнително. Отново си личеше скъперничеството на Роял. Той нареди безцеремонно да спускат ковчега и голяма група работници започна да запълва трапа.
Сарене се изненада колко много благородници останаха да гледат. Времето беше хладно и от планините духаше вятър. Въздухът беше студен, а слънцето бе скрито от облаци. Очакваше повечето аристократи да се изнесат след първите няколко лопати пръст. Но те останаха и гледаха закопаването мълчаливо. В очите им се четеше странна тържественост. Ядон беше първият крал на Арелон. Властването му бе кратко, но бе положило традиция. Хората щяха да го запомнят за векове и децата щяха да учат, че се е издигнал на власт в земя, чиито богове са умрели.