Нима беше чудно, че се бе обърнал към мистериите? Човекът бе видял славата на Елантрис и смъртта на една епоха, за която се смяташе, че ще е вечна. Нима беше чудно, че се бе опитал да контролира хаоса в земята на боговете? Сарене стоеше в студената влага, гледаше как пръстта покрива ковчега и сякаш разбираше Ядон малко по-добре. Когато и последната лопата бе хвърлена и могилата бе загладена, благородниците започнаха да се разотиват. Те поеха в тиха процесия, но Сарене не им обърна внимание. Тя остана още малко, взряна в гроба. Ядон го нямаше; беше време за ново управление на Арелон.
Някой я докосна леко по рамото и тя се обърна, срещайки успокоителните очи на Роял.
— Трябва да се приготвяме, Сарене.
Тя кимна и се остави да я отведе.
Сарене стоеше на колене пред олтара на познатия коратски храм.
Беше сама. Според обичая булката трябваше да се помоли за последен път на Доми, преди да изрече брачните клетви.
Цялата беше облечена в бяло. Носеше роклята, която бе приготвила за първата сватба. Благопристойна, с високо деколте, избрана от баща й. Имаше бели ръкавици, които стигаха чак до раменете й, и плътен воал, който щеше да свали чак когато се озовеше в залата пред годеника си.
Не беше сигурна за какво да се моли. Смяташе, че е религиозна, но в никакъв случай не бе толкова отдадена, колкото Еондел. Въпреки това борбата й за Теод бе борба и за коратската религия. Вярваше в Доми и го почиташе. Придържаше се към ученията на жреците, въпреки че понякога бе доста твърдоглава.
Сега Доми най-сетне бе отговорил на молитвите й. Беше й предоставил съпруг, макар изобщо да не си го представяше такъв. Може би трябваше да е малко по-точна. Все пак в мислите й нямаше горчивина. През целия си живот знаеше, че бракът й ще бъде политически, а не по любов. Роял бе един от най-свестните мъже, които познаваше, макар че можеше да й бъде баща, че даже и дядо. Но беше чувала и за по-големи разлики в годините при някои държавни бракове: някои джиндоски владетели си бяха взимали жени на по дванайсет години.
Затова молитвата й беше благодарствена. Можеше да разпознае благословията. Омъжвайки се за Роял, щеше да стане кралица на Арелон. И ако Доми решеше да го прибере при себе си след няколко години, знаеше, че херцогът ще удържи на обещанието си. Щеше да има още една възможност. „Моля те, нека просто бъдем щастливи.“
Шаферките й чакаха отвън. Повечето бяха представителки на аристокрацията. Кайсе, която изглеждаше тържествено в официалната си бяла рокля, както и Торена. Те придържаха дългата мантия на Сарене и я изпратиха до каретата, а после и до тронната зала.
Вратите на тронната зала бяха отворени, а Роял стоеше с белия си костюм близо до входа. Възнамеряваше да седне на трона веднага щом церемонията приключеше. Ако не отправеше твърдо и неоспоримо претенциите си, Телрий можеше да опита да грабне властта.
Дребният отец Омин стоеше до трона и стискаше дебелия том на „До-Корат“. Лицето му бе замечтано. Ниският жрец очевидно се радваше на сватбите. Сейналан седеше до него, раздразнен, че Сарене не бе пожелала той да води церемонията. На нея не й пукаше обаче. Докато живееше в Теод, се очакваше патриархът да я венчае. Сега имаше възможността да избере жрец, когото харесваше, и бе решила да я използва.
Тя пристъпи в залата и всички се обърнаха към нея. Имаше толкова хора, колкото и на погребението, че даже и повече. Погребението на Ядон бе важно политическо събитие, но сватбата на Роял бе от жизнено значение за бъдещето. Благородниците смятаха, че е задължително да започнат с необходимото подмазване.
Дори гьорн Хратен бе тук. Странно. Лицето му изглеждаше твърде спокойно. Сватбата й с Роял бе сериозна спънка на плановете му за покръстване. Сарене реши да не мисли за фьорденския жрец в момента. Цял живот чакаше този ден, и макар да не беше точно според представите й, щеше да му се наслаждава максимално.
Най-сетне се случваше. След толкова чакане и две разминавания най-сетне щеше да се омъжи. С тази едновременно ужасяваща и тържествена мисъл тя вдигна воала си.
Писъците започнаха незабавно.
Стъписана и шокирана, Сарене понечи да го свали, мислейки, че нещо не е наред. Заедно с него падна и част от косата й. Сарене изгледа дългите кичури смаяно.
Тя се обърна трескаво и потърси едно от широките огледала от двете страни на тронната зала. Лицето в отражението не беше нейното. Беше отвратително, покрито с черни петна, които се открояваха още повече заради бялата рокля. Само няколко кичура коса бяха останали на главата й.