След това той изпищя.
Един-единствен звук, студен и непокорен, се откъсна от устата му. Светлината изчезна почти внезапно. Сарене остана с разтуптяно сърце. Ръцете й бяха мокри от трескава пот, а дишането й беше накъсано.
Дух отвори очи след няколко мига. Осъзна се бавно и се усмихна немощно.
— Този път реших, че съм умрял наистина, щом отворих очи.
— Какво стана? — разтревожи се тя. — Да извикам ли помощ?
— Не. Това се случва често.
— Често ли? — попита бавно Сарене. — На всички ли?
Дух се засмя слабо.
— Не, само на мен. Дор се опитва да ме унищожи.
— Дор ли? Какво общо има джескер с това?
Той се усмихна.
— О, значи красивата принцеса е и теолог?
— Красивата принцеса е много работи — отвърна Сарене небрежно. — Искам да знам защо „смиреният слуга на Доми“ смята, че джескерският дух иска да го унищожи.
Дух се надигна и тя му помогна да седне.
— Става въпрос за аондор — обясни той с уморен глас.
— Аондор ли? Това са езически легенди. — Не прозвуча много убедено. Не и след това, което бе видяла.
Дух повдигна вежда.
— А, значи няма проблем да бъдем прокълнати с тела, които не умират, но не е възможно древната магия да работи? Не съм ли те виждал със сеон?
— Това е различно… — възрази слабо Сарене, спомнила си за Аше.
Дух привлече вниманието й мигновено. Той вдигна ръка и започна да рисува. Изпод пръста му се появиха линии. Коратските учения се бяха постарали да омаловажат елантриската магия през последните десет години въпреки сеоните. Сеоните бяха познати като благосклонни духове, изпратени от Доми за защита и удобство. Сарене бе научена и вярваше, че елантриските магии са били предимно измами.
Сега обаче бе изправена пред възможност. Може би легендите бяха истина.
— Научи ме — прошепна тя. — Искам да знам всичко.
Чак по-късно, когато падна нощта, Сарене си позволи да заплаче. През целия ден Дух й обясняваше какво знае за аондор. Очевидно бе направил сериозно проучване по темата. Сарене слушаше с наслада заради компанията и разсейването, което й осигуряваше. Докато се усетят, навън бе паднал здрач и Дух й намери подслон.
Тя лежеше и трепереше от студ. Другите две жени в помещението спяха здраво, без да се завиват с одеяла въпреки хладния въздух. Останалите елантрисци сякаш не се притесняваха от студа като нея. Дух твърдеше, че телата им са в някакво вцепенение и са спрели да работят, докато чакат дор да завърши трансформацията. Въпреки това й се струваше, че е неприятно хладно.
Неуютната атмосфера не подобряваше настроението й. Притисна се към коравата каменна стена и си спомни погледите. Ужасените погледи. Повечето елантрисци обикновено се променяха през нощта и ги отвеждаха дискретно. Сарене се бе изложила пред цялата аристокрация.
И то на собствената си сватба.
Беше ужасно излагане. Единственото й утешение бе, че вероятно нямаше да ги види повече. Не беше особено успокояващо, защото знаеше, че няма да види и баща си, майка си и брат си.
Беше загубила Кайн и семейството му. Преди не страдаше от носталгия, но сега мъката я удари като за цял живот. Към нея се прибавяше и съзнанието, че се е провалила. Дух я бе попитал за новини от външния свят, но темата беше твърде болезнена. Знаеше, че Телрий вероятно бе взел властта и Хратен щеше да покръсти с лекота Арелон.
Плачеше тихо. За сватбата, за Арелон, за лудостта на Аше и за срама на Роял. Най-лошо бе, когато помислеше за баща си. Идеята, че няма да усети любовта в нежния му говор и безусловното му одобрение, носеше в сърцето й всепомитащ ужас.
— Милейди? — прошепна дълбок, колеблив глас. — Вие ли сте?
Тя погледна шокирано през сълзите си. Нима й се причуваше? Сигурно. Не можеше да е…
— Лейди Сарене?
Беше гласът на Аше.
Видя го как прелита през прозореца. Аонът му бе толкова затъмнен, че бе станал почти невидим.
— Аше? — попита тя с почуда.
— О, благословен да е Доми! — възкликна сеонът и се приближи бързо.
— Аше! — Сарене разтърка очи с трепереща ръка, поразена от шока. — Ти никога не използваш божието име!
— Ако Той ме доведе при вас, значи си е спечелил първия вярващ сеон — отвърна Аше и примигна възбудено.
Тя едва се удържа да не прегърне светещото кълбо.
— Аше, ти говориш! Би трябвало да е невъзможно. Да си…
— Луд — довърши той. — Да, милейди, знам. Но не се чувствам по-различно.
— Чудо! — възкликна Сарене.
— Във всички случаи е загадка. Може би трябва да премина към Шу-Корат.
Тя се засмя.
— Сейналан няма да поиска и да чуе. Разбира се, неговото неодобрение не ни е спирало никога, нали?
— Никога, милейди.
Сарене се облегна на стената, доволна, че чува познатия глас.