— Нямате представа какво облекчение е да ви открия, милейди. Търся ви от два дена. Започнах да се боя, че се е случило нещо.
— Случи се, Аше — каза Сарене, макар че се усмихна при думите си.
— Имах предвид нещо страшно, милейди. Виждал съм какви ужаси се случват на това място.
— Градът е променен. Не знам как е успял, но Дух е внесъл ред в Елантрис.
— Щом ви е запазил в безопасност, нека бъде благословен.
Сарене осъзна внезапно, че щом Аше беше добре, значи имаше връзка с външния свят. Не беше напълно откъсната от Кайн и другите.
— Знаеш ли какво е станало с другите? — попита тя.
— Не, милейди. След развалянето на сватбата настоявах един час пред патриарха да бъдете освободена. Не мисля, че беше много натъжен от състоянието ви. След това реших, че съм ви изгубил. Отидох пред портите на Елантрис, но явно бях закъснял за вкарването ви. Попитах стражите къде сте отишли, но те отказаха да ми отговарят. Твърдяха, че е забранено да се говори за елантрисците. Когато им обясних, че съм ваш сеон, спряха да говорят и с мен. Наложи се да вляза в града без информация и оттогава ви издирвам.
Сарене се усмихна, като си представи сериозния сеон, езическо създание, как спори с главата на коратската църква.
— Не си закъснял да видиш как ме вкарват. Подранил си. Явно пускат хората в града по определено време през деня, а сватбата беше вечерна. Изкарах нощта в храма и ме доведоха в Елантрис едва днес следобед.
— Аха — избоботи разбиращо сеонът.
— В бъдеще можеш да ме търсиш тук, в разчистената част на града.
— Интересно място — отбеляза Аше. — Не съм бил тук преди. Добре е замаскирано отвън. Защо е по-различно от останалите части?
— Ще видиш. Ела утре.
— Утре ли, милейди? — възмути се Аше. — Не мисля да се отделям от вас.
— Само за кратко, приятелю. Искам новини от Кае, а и трябва да кажеш на останалите, че съм добре.
— Да, милейди.
Сарене се замисли за миг. Дух бе положил големи старания да прикрие Нови Елантрис от света. Не можеше да предаде доверието му с лека ръка, макар да вярваше на хората, с които щеше да се свърже.
— Кажи, че си ме открил, но не споделяй подробности за това място.
— Да, милейди. — Аше сякаш се обърка за миг. — Момент, милейди. Баща ви иска да говори с вас. — Сеонът започна да пулсира и се разтопи в кръглото лице на Евънтео.
— Ене? — обади се баща й загрижено.
— Тук съм, татко.
— О, благодаря на Доми! Сарене, невредима ли си?
— Добре съм — увери го тя с възстановена сила. Знаеше, че може да отиде навсякъде и да направи всичко, щом чуваше обещаващия му глас.
— Проклет да е Сейналан! Дори не се е опитал да те освободи. Ако не бях толкова набожен, щях да го обезглавя, без да се замисля.
— Трябва да бъдем честни, татко — каза Сарене. — Щом селските дъщери отиват в Елантрис, кралската не бива да е изключение.
— Ако слуховете са верни, никой не трябва да бъде затварян в тази яма.
— Не е толкова лошо, колкото мислиш. Сега не мога да говоря, но нещата са много по-обнадеждаващи, отколкото очаквах.
— Няма значение. Смятам да те измъкна от там.
— Татко, не! — извика Сарене. — Ако докараш войска в Арелон, ще оставиш Теод беззащитен и ще развалиш единствения ни съюз!
— Ако предположенията на агентите ми са верни, скоро няма да сме съюзници — заяви Евънтео. — Херцог Телрий ще набира поддръжници няколко дни, но всички знаят, че ще вземе трона. Той е тясно свързан с онзи гьорн — Хратен. Ене, ти опита, но Арелон е изгубен. Ще дойда за теб. Не ми трябва голяма войска. После ще отстъпим и ще се готвим за нашествие. Колкото и хора да събере вирнът, никога няма да пробие през армадата ни. Теод разполага с най-добрите морски кораби.
— Татко, ти може да си се отказал от Арелон, но аз не съм.
— Сарене — предупреди я Евънтео. — Не започвай отново. Ти си не повече арелонка, отколкото аз…
— Говоря сериозно, татко — каза твърдо тя. — Няма да напусна Арелон.
— Идос Доми, Сарене, това е лудост! Аз съм твой баща и крал. Ще те върна, без значение дали искаш или не.
Сарене се успокои. Нямаше да убеди баща си със сила.
— Татко — заговори тя с любов и уважение, — ти ме научи да бъда дръзка. Направи ме по-силна от обичайното. Понякога те проклинах, но по-често благодарях за окуражаването ти. Ти ми даде свобода да се превърна в себе си. Нима сега ще ми откажеш това, като ми отнемеш избора?
Светещата глава на баща й увисна мълчаливо в тъмната стая.
— Уроците ти няма да бъдат завършени, ако не ме оставиш, татко — добави тихо Сарене. — Ако наистина вярваш в идеалите, в които ме възпита, ще ме оставиш сама да взема решение.
— Толкова ли ги обичаш, Ене? — попита накрая той.