Още по-лошо, това го подсещаше за собствения му брак. Никога не беше срещал бъдещата си съпруга, макар че бяха говорили многократно през сеони. Дали наистина беше толкова умна и интересна, колкото изглеждаше? Никога нямаше да разбере. Ядон сигурно бе прикрил трансформацията на сина си, бе обявил, че е умрял. Така Сарене нямаше да дойде в Арелон. Щом научеше новината, щеше да си остане в Теод и да потърси друг съпруг.
Поне да я беше видял веднъж. Но тези мисли бяха безполезни. Вече беше елантрисец.
Реши да се съсредоточи над самия град. Трудно можеше да се повярва, че преди Елантрис е бил най-красивото място в Опелон и дори на света. Сега виждаше само слуз, гниене и ерозия. Но под мръсотията си личаха останки от предишното могъщество. Кула, отломки от красив барелеф, параклиси и големи имения, колони и арки. Преди десет години този град сияеше с мистичен блясък. Град в снежнобяло и златно.
Никой не знаеше какво е причинило реод. Според някои теории, предимно на деретските жреци, падането на Елантрис беше причинено от Бог. Преди реод жителите бяха като полубожества и се отнасяха към останалите религии с безразличието на господар, оставящ кучето си да обира остатъци от пода. Красотата на Елантрис и могъществото на обитателите му спираше околното население да се присъедини към Шу-Кесег. Защо да търсиш невидима сила, когато божествата живеят в съседство? Раоден помнеше, че падението бе придружено с буря. Самата земя се бе разтресла, а в южната провинция бе зейнала огромна бездна. Елантрис бе загубил своята слава, а жителите му се бяха променили от белокоси, сияйни същества в петнисти и плешиви създания. Сякаш страдаха от някаква ужасна болест в последен стадий. Елантрис бе спрял да блести и бе помръкнал.
При това само преди десет години. Десет години не бяха достатъчно. Камъните не трябваше да рухват за толкова кратко време. Мръсотията не можеше да се събере толкова бързо. Особено с крайно малко жители, повечето от които дори не се движеха. Сякаш самият Елантрис се опитваше да умре. Град, извършващ самоубийство.
— Пазарът на Елантрис — обяви Галадон. — Това беше едно от най-величествените места на света. Търговци от цял Опелон идваха да продават екзотични стоки на местните. Освен това човек можеше да си купи по-ценните елантриски магии. Не всички бяха безплатни. Коло?
Намираха се на сграда с плосък покрив. Някои от жителите предпочитаха такива вместо куполи или наклонени, защото на тях можеха да си правят градинки. Кварталът пред тях беше като останалите, мрачен и порутен. Раоден можеше да си представи шарените сергии по улиците, но сега бяха останали само покрити със слуз парцали.
— Може ли да се приближим? — попита принцът и се наведе от ръба, за да огледа пазара.
— Можеш, стига да искаш, суле — отвърна Галадон уклончиво. — Но аз оставам тук. Хората на Шаор обичат да гонят минувачите. Едно от малкото удоволствия, които са им останали.
— Добре тогава, разкажи ми повече за Шаор.
Галадон сви рамене.
— На такова място мнозина търсят лидер. Някой, който да ги извади от хаоса. Както в повечето общества, и тук най-силните взимат властта. Шаор изпитва удоволствие да контролира другите и по някаква причина най-дивите и неморални елантрисци се събират край него.
— И той прибира даровете от една трета от новодошлите? — попита Раоден.
— Е, самият Шаор рядко се занимава лично с това, но да. Неговите хора имат право на една трета от даровете.
— Защо са направили компромис? Ако хората му са толкова неудържими, както казваш, какво ги е убедило да спазват подобна сделка?
— Останалите банди не са по-малки, суле — обясни Галадон. — Навън хората са убедени в своята безсмъртност. Ние сме по-големи реалисти. Човек рядко печели победа без поне няколко рани, а тук дори две одрасквания може да ти донесат по-мъчителна агония от бързо обезглавяване. Хората на Шаор са диви, но не са пълни идиоти. Няма да се бият, ако нямат сериозни шансове за огромна награда. Ти реши, че физиката ти е спряла вчерашния нападател, нали?
— Не бях сигурен — призна Раоден.
— Дори най-малкият намек, че си готов на съпротива, може да ги отблъсне, суле. Удоволствието да те измъчват не си струва риска да получат някой случаен удар.
Раоден потръпна при тази мисъл.
— Покажи ми къде живеят другите банди.
Университетът и дворецът бяха един до друг. Според Галадон Аанден и Карата поддържаха крехко примирие, включващо стражи и от двете страни. Двамата отново се насочиха към един плосък покрив, като се изкачиха по доста съмнително стълбище.
Раоден за малко да падне, когато едно от стъпалата изскърца под него, но гледката отгоре си струваше усилията.