Но точно този непокорен характер му пречеше да научи какво се случва навън. Деликатното убеждаване и хитроумните манипулации не можеха да изтръгнат и един факт от устата на Сарене. Вече не можеше да си позволи да бъде деликатен. Странните действия на стражата бяха обезпокоителни. Всяка промяна във властта бе крайно опасна за Елантрис.
Спуснаха се по стълбите и тръгнаха към центъра на града. Пътят не беше кратък, но го изминаха бързо, докато Раоден осмисляше видяното. Въпреки падането на Елантрис Арелон бе изкарал последните години в относителен мир. Поне на национално ниво. Разполагаше със съюзник на юг, теодската армада в северния океан и планините на изток, така че въпреки отслабването нямаше сериозни външни опасности. Вътре пък Ядон държеше здраво военната мощ и окуражаваше аристократите за политически сблъсъци, а не за войнолюбиви стремежи.
Раоден знаеше, че мирът няма да трае вечно, въпреки че баща му отказваше да го признае. Решението да се ожени за Сарене бе повлияно от възможността за съюз и поне за частичен достъп до теодската армада. Арелонците не бяха свикнали да воюват. Те бяха отраснали в мирно общество, заради вековната закрила от Елантрис. Настоящият вирн щеше да е глупак, ако не удареше скоро. Трябваше му само повод.
Вътрешните междуособици щяха да му предоставят възможност. Ако стражата предадеше краля, конфликтът щеше да потопи Арелон в хаос, а фьорденците не се свеняха да използват подобни възможности. Раоден трябваше да узнае какво се случва отвъд стените.
Двамата с Галадон стигнаха до целта си. Не Нови Елантрис, а ниската сграда, която водеше към свещеното място. Галадон не бе казал нищо, когато откри, че Раоден е завел Сарене в библиотеката. Дуладелецът явно очакваше подобно развитие.
След няколко мига двамата се озоваха в библиотеката.
Само няколко от лампите по стените светеха, за да се пести гориво, но Раоден ясно виждаше Сарене, седнала в дъното на помещението, надвесена над книга, точно както я бе оставил. Щом се приближи, различи чертите на лицето й и за пореден път се възхити колко е красива. Вече бе свикнал с петнистата кожа на елантрисците и не му пречеше.
Всъщност тялото на Сарене се адаптираше учудващо добре към шаод.
Обикновено след няколко дена вече си личаха следи, като появата на бръчки и посивяването на светлите части на кожата. Сарене не показваше подобни признаци. Нейната кожа си оставаше гладка и жизнена, както в деня на влизането й в Елантрис.
Тя твърдеше, че нейните контузии не продължават да я болят, но Раоден подозираше, че това е заради факта, че никога не бе живяла извън Нови Елантрис. Много от новодошлите не изпитваха най-тежката болка. Работата и позитивната атмосфера отвличаха вниманието им. Сарене нямаше и проблем с глада, но се бе появила в момент, когато всички се хранеха поне по веднъж на ден. Имаха запаси за месец, но нямаше смисъл да ги пазят. Гладът не беше смъртоносен за елантрисците, само неприятен.
Най-красиви бяха очите й — те проучваха всичко с напрегнат интерес. Сарене не гледаше, тя наблюдаваше. Когато говореше, в думите й имаше мисъл. Точно интелектът бе най-привлекателното в теодската принцеса.
Тя вдигна поглед, щом приближиха, и се усмихна развълнувано.
— Дух! Никога няма да познаеш какво открих.
— Права си — призна Раоден и се усмихна. Не беше сигурен как да изкопчи информация за външния свят. — Затова направо ми кажи.
Сарене вдигна книгата и му показа заглавието. „Енциклопедия на политическите митове от Сеор“. Раоден й беше показал библиотеката с надеждата, че ще я заинтересува за аондор, но тя бе отложила проучването, щом откри, че има цял рафт с политически теории. Промяната на интереса й се дължеше частично на проблемите с аондор. Не можеше да рисува аони. Дори не можеше да накара линиите да се появят зад пръста й. В началото Раоден бе смаян, но Галадон му обясни, че не е толкова необичайно. Дори преди реод на някои елантрисци бяха нужни години да изучат магията. Ако се започнеше първата линия с грешен наклон, нищо не се получаваше. Светкавичният прогрес на Раоден бе наистина изумителен.
Но Сарене не мислеше така. Тя бе от хората, които се ядосваха, ако не можеха да научат нещо толкова бързо, колкото другите. Тя твърдеше, че чертае аоните перфектно, и наистина Раоден не виждаше някакви грешки. Символите просто отказваха да се появят, колкото и да се дразнеше принцесата.