— Скоро ще стане. А вече може и да са го коронясали.
Дух поклати глава.
— Ами херцог Роял? Той е по-богат и по-уважаван. Би трябвало той да се възкачи на трона.
— Вече не е по-богат — обясни Сарене. — Фьорден увеличи дохода на Телрий. Той е деретски симпатизант и това, уви, въздигна социалното му положение.
Дух сбърчи вежди.
— Значи да си дерет е популярно? Май съм изпуснал доста неща?
— От колко време си тук?
— Година — отвърна мъжът небрежно.
Това съвпадаше с казаното от някои елантрисци. Никой не знаеше кога се е появил Дух, но хората предполагаха, че е минала поне година. Беше поел контрол над враждуващите банди през последните седмици, но подобно нещо не се постигаше без сериозно планиране и подготовка.
— Това обяснява как Телрий е накарал стражата да го подкрепи — измърмори той. — Те винаги са гледали да поддържат най-популярните за момента.
Сарене кимна.
— Преместиха се край имението на херцога малко преди да ме вкарат тук.
— Ясно. Трябва да почнеш от началото. Имам нужда от пълната информация.
Тя започна с падането на Дуладелската република и заплахата от Фьорден. Каза му за годежа си с принц Раоден и деретското нашествие в Арелон. Докато говореше, осъзна, че Дух разбира политическия климат в страната по-добре, отколкото смяташе за възможно. Бързо схвана последствията от посмъртната декларация на Ядон. Знаеше много за Фьорден, макар да не смяташе жреците за толкова опасни. Повече се боеше от войските, които вирнът контролираше.
Най-впечатляващи бяха познанията му за различните благородници на Арелон. Нямаше нужда Сарене да му обяснява за характери и темпераменти: Дух ги познаваше.
Сякаш дори ги разбираше по-добре от самата нея. Когато го запита за това, той обясни, че в Арелон е жизнено важно да си запознат с всеки с ранг над барон. Дребните благородници можеха да се издигнат само като сключваха сделки с по-могъщите аристократи, които контролираха пазарите.
Само още едно нещо, освен смъртта на краля, го шокира.
— Щеше да се омъжиш за Роял? — попита той невярващо.
Сарене се усмихна.
— И аз не можех да го повярвам. Но събитията се развиха много бързо.
— Роял? — повтори Дух. — Старият негодник! Сигурно се е зарадвал много, че си приела идеята.
— Смятам, че херцогът е съвършен джентълмен — изтъкна Сарене.
Дух я изгледа разочаровано сякаш я смяташе за по-добър познавач на човешките характери.
— Освен това идеята не беше негова, а на Шуден — продължи тя.
— Шуден? — Дух се замисли за миг и кимна. — Да, той би направил подобна връзка, макар че не си го представям как споменава думата „брак“. Самата идея го плаши.
— Вече не — възрази Сарене. — Двамата с дъщерята на Ейхан са много близки.
— Шуден и Торена? — смая се Дух. След това попита: — Чакай малко. Как така щеше да се омъжиш за Роял? Нали вече си омъжена.
— За мъртвец — изпухтя Сарене.
— Но брачният договор ти забраняваше да се жениш отново.
— Откъде знаеш? — присви очи Сарене.
— Ти ми го обясни преди малко.
— Не съм.
— Напротив. Нали така, Галадон?
Едрият дуладелец, който прелистваше политическата книга на Сарене, дори не вдигна очи.
— Не ме гледай, суле. Няма да се замесвам в играта ви.
— Както и да е. — Дух отклони поглед от приятеля си. — И как така щеше да се омъжваш за Роял?
— Защо не? — сопна се Сарене. — Никога не съм познавала този Раоден. Всички казват, че е бил чудесен принц, но аз какво му дължа? Договорът с Арелон се разпадна, щом умря Ядон. Единствената причина на споразумението бе да свържем двата ни народа. Защо да почитам договор с мъртвец, като мога да сключа по-обещаващ с бъдещия крал на Арелон?
— Значи си се съгласила да се омъжиш за принца само заради политиката? — Изглеждаше наранен, сякаш отношенията й с престолонаследника се отразяваха пряко на аристокрацията.
— Разбира се — сви рамене Сарене. — Аз съм политическо животно, Дух. Правя най-доброто за Теод. По същата причина щях да се омъжа и за Роял.
Той кимна, но все още изглеждаше тъжен.
— И така си стоях в тронната зала, готова да се омъжа за херцога — продължи Сарене, без да обръща внимание на странното му държане. Какво право имаше да се съмнява в мотивите й? — И в този момент ме взе шаод.
— Точно тогава? Насред сватбата?
Сарене кимна и внезапно се почувства несигурна. Сякаш щом всеки път някой я приемеше, се случваше бедствие, което да развали нещата.
Галадон изсумтя.
— Сега знаем защо не й се говореше за това. Коло?
Дух я докосна по рамото.
— Съжалявам.
— Вече се свърши — поклати глава Сарене. — Да се притесняваме за коронацията на Телрий. Щом Фьорден го подкрепя…