— Можем да се тревожим за Телрий, но се съмнявам, че можем да сторим нещо. Де да имахме контакт с външния свят!
Сарене се засрами внезапно и стрелна с очи сенките в стаята, където се криеше Аше. Аонът му бе почти невидим.
— Може да има начин — призна тя.
Дух я изгледа как маха на Аше. Сеонът засия, щом от аона му излезе светлина. Той се приближи до бюрото и Сарене погледна засрамено към Дух.
— Сеон? — възкликна той одобрително.
— Не ми ли се сърдиш, че го скрих? — попита тя.
Дух се засмя.
— Сарене, честно казано, очаквам да криеш някои неща от мен. Изглеждаш като човек, който не може да живее, ако не пази някакви тайни.
Сарене се изчерви заради наблюдателната забележка.
— Аше, свържи се с Кайн и останалите. Искам да знам кога Телрий ще се провъзгласи за крал.
— Да, милейди. — Аше отлетя навън.
Дух замълча. Не беше казал нищо за необяснимата липса на лудост у сеона. Може би не знаеше, че Аше е лично неин.
Чакаха мълчаливо и Сарене не прекъсваше размисъла му. Беше му стоварила помитащо количество информация и виждаше как умът му я осмисля.
И той криеше някои неща от нея. Не че това я караше да не му вярва. Каквито и да бяха тайните, той сигурно имаше основателна причина да ги пази. Беше замесена в политиката от дълго време, за да не приема криенето на тайни като лична обида.
Това не означаваше, че няма да го проучи. Засега Аше не откриваше нищо за втория син на владетеля на плантация Йен, но беше ограничен в действията си. Беше се разкрил само пред Кайн и останалите. Не знаеше как е оцелял там, където другите сеони се проваляха, но не искаше да губи евентуалното предимство, което й даваше съществуването му. Дуладелецът Галадон явно осъзна, че няма да се махнат скоро, и се настани на един стол. Затвори очи и след миг изглеждаше заспал. Може да беше нехарактерно песимистичен, но си оставаше дуладелец. Неговите сънародници бяха толкова спокойни, че можеха да заспят навсякъде и по всяко време.
Сарене огледа едрия мъж. Галадон сякаш не я харесваше. Но пък той си беше обичайно крив, така че не можеше да се каже. За някои неща имаше огромни познания, а в други бе тотално невеж, но не се притесняваше от това. Приемаше всичко ходом, но не спираше да се оплаква в същото време.
Сарене върна вниманието си към политическата книга, докато Аше се върне. Сеонът трябваше да прочисти гърлото си, преди тя да осъзнае, че е пристигнал. Дух вдигна поглед, но приятелят му продължи да хърка, докато не го сръчка с лакът в корема. Всички впериха очи в Аше.
— Е? — попита Сарене.
— Случило се е, милейди — съобщи Аше. — Телрий е крал.
Хратен стоеше под лунната светлина на стените на Елантрис и оглеждаше дупката с любопитство. Една от барикадите на стълбищата беше разбита и дъските й бяха изкъртени. Дупката сякаш бе направена от гризачи. Елантриски гризачи, които искаха да избягат от гнездото си.
Тази част от стената се поддържаше чиста от стражата и слузестите стъпки по камъните даваха ясно доказателство, че долните обитатели са се изкачвали няколко пъти.
Хратен се отдалечи от стълбите. Може би беше единственият, който знаеше за дупката. Елантрис се пазеше само от няколко стражи, които почти не си даваха зор да патрулират. Реши да не им казва за пробива. Нямаше значение дали елантрисците щяха да се измъкнат от града си. Нямаше къде да отидат с отличителния си външен вид. Пък и не искаше да занимава хората с тревоги за Елантрис. Те трябваше да се съсредоточат върху новия си крал и предстоящите му декларации.
Продължи да се разхожда. Вдясно се падаше Елантрис, отляво — Кае. В мрака се виждаше група светлинки — кралският палат, където в момента се бе настанил Телрий.
Арелонската аристокрация нямаше търпение да покаже верността си към новия крал и присъстваше почти без изключение на празненството. Надутият бивш херцог явно се наслаждаваше на вниманието.
Хратен продължи да върви в спокойната нощ, а обувките му тракаха по камъните. Коронацията бе протекла по очаквания начин. Новият крал бе лесен за разбиране, а подобни хора бяха и лесни за манипулиране. Нека се порадва на момента. Утре ще трябва да започне да изплаща дълговете.
Телрий несъмнено щеше да поиска още пари, за да премине към Шу-Дерет. Щеше да се помисли за много умен и да си въобрази, че короната му дава по-сериозна тежест в преговорите с Фьорден. Естествено, Хратен щеше да се престори на обиден от тези искания, но знаеше нещо, което Телрий не можеше да разбере. Властта не беше в богатството, а в контрола. Парите бяха безсилни пред човек, който отказваше да се продаде. Кралят не можеше да проумее, че вирнингите, които искаше, не му даваха власт, а го поставяха под чужда. Докато трупаше злато, Арелон щеше да се изплъзне от контрола му.