— Има учудващо малко информация за модерен Фьорден — каза тя, докато прелистваше том, толкова голям, че се бе наложило да й помогне да го премести на масата.
— Може би още не си намерила правилната книга — отвърна Раоден и продължи с аона Ехе. Тя седеше на обичайното си място, зарината с книги, а той с гръб към стената упражняваше нова порция модификатори за аони.
— Може. — Сарене не изглеждаше убедена. — Всичко е за старата империя. Само в онази книга за исторически реконструкции се споменава Фьорден от последните сто години. Мислех, че елантрисците ще изучат останалите религии внимателно, дори само за да знаят срещу какво са изправени.
— Доколкото знам, елантрисците не са имали нищо против конкуренцията. — Пръстът на Раоден се отплесна малко и развали линията. Аонът застина за момент във въздуха и изчезна. Грешката му бе развалила цялата конструкция. Той въздъхна и продължи да обяснява. — Елантрисците са се смятали за толкова висши, че е нямало нужда да се притесняват от другите религии. Повечето дори не се интересували дали почитат самите тях.
Сарене се замисли над думите му и погледна пак към книгата, като избута празната чиния от дневната дажба храна. Раоден не й бе казал, че е увеличил порцията й, както правеше и с другите новодошли през първата им седмица. Беше се убедил, че постепенното намаляване на храната помага на ума да привикне към гладуването.
Той започна наново рисунката, но след малко вратата на библиотеката се отвори.
— Още ли е там? — попита Раоден влизащия Галадон.
— Коло — отвърна дуладелецът. — Още крещи на бога си.
— Искаш да кажеш, че се моли.
Галадон сви рамене и седна до Сарене.
— Бог би трябвало да го чува, дори и тихо да шепне.
Сарене вдигна поглед от книгата.
— За гьорна ли говорите?
Раоден кимна.
— Стои на стената над портата от ранни зори. Явно моли бога си да ни излекува.
— Да ни излекува ли? — сепна се Сарене.
— Нещо подобно. Не се чува много добре.
— Да излекува Елантрис? Това е промяна. — Погледът й беше пълен с подозрение.
Раоден сви рамене и продължи да рисува. Галадон си избра книга за земеделие и започна да я разлиства. През последните дни търсеше ефикасен метод за напояване при техните условия.
Раоден почти бе завършил аона си и модификаторите, когато осъзна, че Сарене е оставила книгата си и го гледа с интерес. Разсейването го обърка отново и аонът изчезна, преди да се усети. Той вдигна ръка и продължи да рисува под погледа й.
— Какво? — не издържа накрая Раоден. Пръстите му инстинктивно бяха начертали първите три детайла, хоризонтална линия отгоре, вертикална отстрани и точка в центъра, както почваше всеки аон.
— Рисуваш едно и също от един час — отбеляза Сарене.
— Искам да го направя правилно.
— И успяваш, поне десет поредни пъти.
Раоден сви рамене.
— Това ми помага да мисля.
— За какво? — попита тя любопитно. Явно й беше писнало от старата империя.
— Напоследък за аондор. Вече разбирам доста от теорията, но не мога да открия какво блокира дор. Имам чувството, че аоните са променени. Че старите схеми са леко сгрешени. Но не мога да установя в какво.
— Може нещо да не е наред със земята — подхвърли небрежно Сарене и се облегна на стола, повдигайки предните му два крака.
— Какво искаш да кажеш?
— Нали твърдиш, че аоните и земята са свързани — каза тя сериозно. — Макар че това и аз мога да ти го обясня.
— Аха? — усмихна се Раоден, докато рисуваше. — Нима обучението ти като принцеса е включвало и тайни на елантриската магия.
— Не. — Сарене отметна рязко глава. — Но включваше изучаването на аоните. За да започнеш който и да е, рисуваш карта на Арелон. Това го научих още като малка.
Раоден замръзна насред рисунката.
— Повтори.
— А? О, това е просто дребен трик на учителя ми. Виждаш ли? Всички аони започват по същия начин. Линия отгоре, която е крайбрежието, линия надолу, която е планинската верига Атад, и точка в средата, за езерото Алоное.
Галадон стана и погледна към още светещия аон на Раоден.
— Права е, суле. Малко прилича на Арелон. В твоите книги не пише ли нещо по въпроса?
— Не — отвърна изумено Раоден. — Споменават, че има връзка между аоните и земята, но никъде не се казва, че символите са карта. Може би тази концепция е твърде елементарна, за да я включат.
Галадон взе книгата си и разгъна внимателно намиращата се отзад карта на Арелон.
— Продължавай да чертаеш, суле. Иначе аонът ще изчезне.
Раоден се подчини и раздвижи пръста си. Галадон вдигна картата и Сарене застана до него. Двамата погледнаха към светещия аон през тънката хартия.