Дворецът на Елантрис беше достатъчно грамаден, за да събуди възхищение въпреки упадъка. Всяко от петте крила имаше купол с величествен шип. Само средният купол бе останал незасегнат и се извисяваше гордо. Най-високата постройка, която Раоден бе виждал.
— Това трябва да е точният център на Елантрис — кимна Галадон към кулата. — Преди можеше да се изкачиш по стълбите и да видиш целия град. Сега аз не бих посмял. Коло?
Университетът също бе обширен, но по-малко впечатляващ. Имаше пет-шест продълговати сгради с големи пространства между тях. Вероятно градини, които отдавна бяха изядени до корен от гладуващите обитатели.
— Карата е най-строгият и най-спокойният водач. — Галадон погледна към университета. Погледът му беше странен, сякаш виждаше нещо, което убягваше на Раоден. Обясненията му продължиха с характерния тон като че устата му не усещаше, че умът се е отплеснал някъде. — Тя не допуска често нови членове и е крайно териториална. Хората на Шаор може да те подгонят, ако си на тяхна земя, но само ако им се занимава. Карата не търпи натрапници. Но пък ако я оставиш на мира, и тя не те тормози. Почти никога не наранява новите, когато им взима храната. Днеска я мярна. Винаги се появява лично. Може би не вярва на хората си.
— Вероятно — съгласи се Раоден. — Какво друго знаеш за нея?
— Не много. Водачите на банди обикновено не приказват наляво-надясно.
— И ти ли почна да се отнасяш леконравно? — усмихна се Раоден.
— Ти ми влияеш лошо, суле. Мъртвите нямат повод за веселие. Единственото нещо, което знам за Карата, е, че не й харесва особено в Елантрис.
— Че на кого му харесва? — намръщи се Раоден.
— Всички го мразим, суле, но малцина имат куража да се опитат да избягат. Вече са хващали Карата три пъти в Кае, все около двореца. Още един път и жреците ще я изгорят.
— Какво търси в двореца?
— Не беше така любезна да ми обясни. Според хората се опитва да убие крал Ядон.
— Краля ли? Че какво ще постигне с това?
— Отмъщение, разплата, хаос. Все добри причини, когато си вече погубен. Коло?
Раоден се намръщи. Може би заради живота покрай баща му, който беше параноично обсебен от вероятни покушения, се беше разглезил, но убийството на краля не му се струваше като вероятна цел.
— Ами другият водач?
— Аанден ли? — попита Галадон. — Твърди, че е бил благородник, преди да го хвърлят тук. Май барон. Опитва да се наложи като монарх на Елантрис и е ядосан, че Карата контролира двореца. Събира придворни, твърди, че ще нахрани поддръжниците си, макар засега да са получили само няколко сварени книги, и прави планове да нападне Кае.
— Какво? — учуди се Раоден. — Да нападне?
— Не е сериозен — отвърна Галадон. — Но е добър в пропагандата. Твърди, че има план да освободи Елантрис, и това му осигурява последователи. Въпреки това е жесток. Карата наранява само хората, които се промъкват в двореца. Аанден раздава присъди, когато му скимне. Според мен, суле, не е много в ред.
Раоден се намръщи. Ако този Аанден беше барон, вероятно го познаваше. Но пък името му беше непознато. Навярно Аанден бе излъгал или си бе избрал ново име при пристигането в Елантрис.
Раоден огледа зоната между двореца и университета. Нещо беше привлякло вниманието му. Нещо толкова обикновено, че нямаше да го погледне втори път, ако не беше първото в Елантрис.
— Това кладенец ли е? — попита той несигурно.
Галадон кимна.
— Единственият в града.
— Как така?
— Има вътрешни водопроводи, суле, благодарение на аондорската магия. Не е имало нужда от кладенци.
— А този за какво е?
— Мисля, че са го ползвали за религиозни церемонии. Някои от службите изискват прясно извадена вода от реката.
— Значи река Аредел минава под града.
— Разбира се. Къде другаде да отиде. Коло?
Раоден присви очи замислено, но не каза нищо повече. Докато гледаше към града, забеляза малка топка светлина, която се носеше по улицата. Сеонът кръжеше безцелно и от време на време се въртеше в кръг. От това разстояние не можеше да види аона в центъра му.
Галадон забеляза втренчения му поглед.
— Сеон — отбеляза дуладелецът. — Срещат се из града.
— Значи е вярно? — попита Раоден.
Галадон кимна.
— Когато господарят бъде взет от шаод, сеонът полудява. Много от тях се носят из града. Не говорят, само кръжат безцелно.
Раоден извърна очи. Откакто беше хвърлен в Елантрис, избягваше да мисли за собствения си сеон, Йен. Беше чувал какво става със сеоните, щом господарите им станеха елантрисци.
Галадон погледна към небето.
— Скоро ще вали.
Раоден вдигна поглед, но не видя нито един облак.
— Щом казваш.
— Повярвай ми. По-добре да се приберем, освен ако не искаш да си мокър следващите дни. Тук е трудно да запалиш огън. Дърветата са твърде влажни и изгнили, за да горят.