Кайн влезе с тиган с цвъртящи меса и зеленчуци в червен сос.
— Това е джиндоски райдомо май. Означава „месо с огнена кожа“. Имаш късмет, че разполагам с нужните продукти. Миналогодишната реколта от джиндоски чушки райдел беше много бедна… — Той млъкна, когато Сарене почна да пресипва храна в чинията си. — Не те интересува, нали? — Кайн въздъхна. — Можеше да го направя и с вода от мивката, щеше да ти е все едно.
— Разбирам те, чичо — каза Сарене. — Страдаш за изкуството си.
Кайн седна и погледна празните чинии на масата.
— Със сигурност си наследила семейния апетит.
— Тя е голямо момиче — вметна Лукел. — Трябва доста гориво, за да се поддържа това тяло.
Сарене го изгледа остро между хапките.
— Изобщо ли не се бави? — попита Кайн. — Скоро ще ми свършат припасите.
— Мисля, че това ми е достатъчно — оповести Сарене. — Господа, не разбирате какво е да си там. Не ми беше неприятно, но нямаше много храна.
— Учуден съм, че изобщо е имало някаква — каза Лукел. — Елантрисците обичат да ядат.
— Но всъщност не им е необходимо — изтъкна Кайн. — Така че могат да поддържат запаси.
Сарене продължи да се храни, без да поглежда чичо си и сина му. За момент обаче се замисли. Откъде знаеха толкова много неща за елантрисците?
— Каквито и да са били условията, принцесо, трябва да благодарим на Доми за избавлението ти — каза Роял.
— Не е толкова чудодейно, колкото ти се струва, Роял — отвърна Сарене. — Някой преброи ли колко дена в Елантрис изкара Хратен.
— Четири или пет — замисли се за момент Лукел.
— Обзалагам се, че са пет. Точно толкова трябваха и за мен — да бъда затворена и да се „излекувам“.
Роял кимна.
— Гьорнът има нещо общо. Говори ли вече с баща си?
Сарене усети как стомахът й се свива.
— Не, но ще се наложи… скоро.
На вратата се почука и след миг се появи лорд Еондел, водещ Шуден. Младият благородник бе излязъл на езда с Торена. Лицето на барона се изкриви в нехарактерно широка усмивка.
— Трябваше да знаем, че ще се върнете Сарене. Ако някой може да излезе от ада невредим, това сте вие.
— Не съм съвсем невредима — каза тя и прокара ръка по плешивото си теме.
— Ето, милейди. — Еондел й подаде руса перука. — Тази е най-добрата, която открих. Останалите са толкова твърди, сякаш са направени от конски косми.
Сарене огледа критично перуката. Нямаше да й стигне и до раменете. Все пак беше по-добра от плешивината. Според нея най-голямата загуба от изгнанието бе косата й. Щяха да са нужни години, за да израсте както трябва.
— Жалко, че никой не е събрал старата ми коса — промърмори тя и прибра перуката за по-нататък.
— Честно казано, не очаквахме, че ще се върнеш, братовчедке — каза Лукел и обра последните парченца месо от тигана. — Мисля, че беше още закачена за воала ти, когато го изгорихме.
— Изгорили сте го?
— Арелонски обичай, Ене — обясни Кайн. — Когато някой влезе в Елантрис, изгаряме вещите му.
— Всичките ли? — попита тихо Сарене.
— Опасявам се, че да — отвърна засрамено Кайн.
Сарене затвори очи и въздъхна.
— Няма значение. — След това ги огледа. — Къде е Ейхан?
— В двореца на Телрий — отговори Роял.
— Какво прави там? — намръщи се Сарене.
Кайн сви рамене.
— Решихме да пратим някого да установи контакт с новия крал. Ще се наложи да работим с него и искаме да видим доколко ще можем да си сътрудничим.
Сарене огледа съратниците си. Те очевидно се радваха да я видят, но долавяше нещо в израженията им. Поражение. Бяха работили толкова усърдно да не допуснат Телрий на трона, но се бяха провалили. Сарене не искаше да признае, че и тя изпитва подобни емоции. Беше й лошо. Не можеше да реши какво иска. Всичко бе толкова объркано. За щастие се водеше от чувството си за дълг. Дух беше прав: Арелон бе в сериозна опасност. Дори не искаше да мисли за нещата, които Хратен бе казал за баща й. Знаеше, че каквото и да стане, трябва да защити Арелон. Заради Елантрис.
— Говорите така, сякаш няма какво да сторим с претенциите на Телрий за трона — заяви тя в смълчаната стая.
— Какво можем да направим? — въздъхна Лукел. — Телрий взе короната и аристократите го подкрепят.
— Както и вирнът — напомни им Сарене. — Изпращането на Ейхан е добра идея, но се съмнявам, че Телрий ще е благоразположен към нас, както и към останалите в Арелон. Господа, Раоден трябваше да е крал, а аз съм негова съпруга. Чувствам се отговорна за хората. Те страдаха при Ядон. Ако Телрий предаде кралството на вирна, то ще се превърне в поредната фьорденска провинция.