— Какво намекваш, Сарене? — попита Шуден.
— Трябва да предприемем действия срещу Телрий, каквито и да е.
Мъжете се смълчаха. Накрая Роял отвори уста.
— Сарене, това е различно от нещата, които правехме преди. Противопоставяхме се на Ядон, но не искахме да го сваляме. Ако предприемем нещо директно срещу Телрий, ще станем предатели на краля.
— На краля да, но не и на народа. В Теод почитаме краля си, защото той ни защитава. Такова е официалното споразумение. Ядон не стори нищо, за да защити Арелон. Не създаде армия, която да удържи Фьорден, не изгради правна система, която да защитава поданиците му, и не стори нищо за духовното здраве на хората. Инстинктите ми казват, че Телрий ще е още по-зле.
Роял въздъхна.
— Не знам, Сарене. Ядон премахна елантрисците и взе властта, а сега ти предлагаш да сторим същото. Според теб колко още ще издържи тази страна, преди да се разпадне?
— А колко още ще издържи, ако Хратен дърпа конците? — попита настойчиво Сарене.
Лордовете се спогледаха.
— Нека да преспим с тази мисъл — поиска Шуден. — Това са трудни неща, в които не трябва да се навлиза без внимателна медитация.
— Съгласна съм — кимна Сарене. И тя искаше да си почине през нощта. За първи път от близо седмица щеше да спи на топло. Благородниците кимнаха и започнаха да се разотиват. Роял остана последен.
— Сарене, май няма нужда да продължаваме с годежа?
— И аз мисля така, милорд. Ако вземем трона, ще е чрез сила, а не с политическа манипулация.
Възрастният мъж кимна отривисто.
— И без това беше твърде хубаво, за да е истина, скъпа. Лека нощ.
— Лека нощ.
Сарене се усмихна топло, докато старият херцог си тръгваше. Три годежа без сватба. Лош рекорд. Тя въздъхна, проследи как Роял затваря вратата, и се обърна към Кайн, който разчистваше масата търпеливо.
— Чичо, Телрий е заел двореца, а всичките ми неща са изгорени. Внезапно оставам без подслон. Може ли да се възползвам от първоначалната ти покана и да се пренеса тук?
Кайн се засмя.
— Жена ми щеше много да се ядоса, ако не го сториш. Тя ти приготвя стая от един час.
Сарене седеше в новото си легло, облечена в една от нощниците на леля й. Беше притиснала колене към гърдите си и главата й бе сведена тъжно. Аше трепна за момент и лицето на краля изчезна, докато сеонът възвръщаше нормалната си форма. Замълча продължително, преди да промълви:
— Съжалявам, милейди.
Сарене кимна и потърка плешивата си глава в коленете. Хратен не лъжеше, дори не преувеличаваше. Баща й се бе врекъл в Шу-Дерет. Церемонията още не бе извършена, защото в Теод нямаше деретски жреци.
Но беше ясно, че щом Хратен приключи с Арелон, ще отиде в Теод и лично ще приеме официалната клетва на баща й. А тя щеше да постави Евънтео в дъното на деретската йерархия, където трябваше да се подчинява дори на най-простите жреци.
Никакви обяснения и възражения обаче не можеха да променят намеренията на баща й. Евънтео беше честен човек. Беше се заклел на Хратен, че ако Сарене се върне невредима, ще смени вярата си. Нямаше значение, че измамата на гьорна бе зад нейното проклятие и излекуване; кралят щеше да спази обещанието си.
Щом Евънтео поведеше, Теод щеше да го последва. Разбира се, щеше да мине време. Хората не бяха овце. Но когато артетите наводнят страната й, хората щяха да дадат ухо на това, което преди посрещаха с юмруци, защото щяха да знаят, че кралят им е дерет. Теод се бе променил завинаги.
И Евънтео го бе направил заради нея. Твърдеше, че така е най-добре за страната. Колкото и силен да бе флотът на Теод, нямаше да удържи силите на вирна, ако той започнеше тотална кампания. Евънтео твърдеше, че не иска да води безсмислена война.
Но това бе същият човек, който я бе възпитал, че трябва винаги да се бори, да защитава принципите си. Евънтео се кълнеше, че истината е незаглушима и няма безнадеждни битки, когато защитаваш правдата. Но очевидно любовта му бе по-силна от истината. Сарене бе поласкана, но също така й се гадеше. Теод щеше да падне заради нея. Да се превърне в поредната фьорденска провинция, а кралят да стане прост слуга на вирна.
Евънтео бе намекнал, че тя трябва да последва примера му, но в гласа му се промъкна гордост, когато му отказа. Сарене смяташе да защити Арелон и Елантрис. Щеше да се бори за спасението на религията, защото Арелон, бедният и смачкан Арелон бе последният бастион на Шу-Корат. Едно време в него живееха богове, а сега щеше да е последното убежище на самия Доми.
Хратен стоеше в приемната на двореца с нарастващо раздразнение.