Хратен поклати глава с изумление. Този човек твърдеше с лекота, че познава обичаите на Изтока, а дори фьорденските деца бяха достатъчно запознати с доктрината, за да се присмеят на нелепото му предложение.
— Милорд Телрий — поде той стъписано. — Нямате идея…
— Хратен — прекъсна го Телрий, — казах, че ти няма какво да направиш за мен. Потърсих сделка с по-висшата инстанция.
— За какво говорите?
— Вирн. — Телрий се усмихна широко. — Изпратих му куриер преди няколко дена, с моето искане. Ти вече не си необходим, Хратен. Можеш да се оттеглиш.
Хратен остана зашеметен. Този човек бе пратил писмо лично до вирна… Телрий имаше искания към регента на Сътворението?
— Ти си много, много голям глупак — прошепна Хратен, осъзнал сериозността на проблема. Когато вирнът получеше съобщението…
— Махай се! — повтори Телрий и посочи вратата.
Хратен се подчини леко замаян.
В началото Раоден избягваше библиотеката, защото му напомняше за нея.
После усети, че го тегли натам по същата причина.
Вместо да мисли за загубата, Раоден се фокусира върху връзката, която Сарене бе направила. Изучаваше аон след аон и забелязваше нови черти от релефа в схемите им. Аонът Ено, символ за вода, имаше вълнообразна линия, изобразяваща извивките на река Аредел. Аонът Дий, символът за дърво, включваше няколко кръга, които представляваха южните гори.
Аоните бяха карта на земята, всеки с леки различия на общата картина. Всички започваха с трите основни линии — крайбрежието, планините и точката за езерото Алоное. Повечето имаха и черта в дъното, изобразяваща река Каломо, която бележеше границата между Арелон и Дуладел.
Други от чертите обаче го объркваха напълно. Защо аон Мея, символът за разум, имаше Х някъде в средата на графство Еон? Защо аон Рий бе осеян с две дузини видимо случайни точки? Отговорите може би се криеха в книгите от библиотеката, но засега не намираше никакво обяснение.
Дор го удряше поне по два пъти на ден. Всяка битка изглеждаше като последна и всеки път се събуждаше все по-слаб. Сякаш енергията му имаше предел и се изчерпваше с всяко стълкновение. Въпросът вече не беше дали ще падне, а дали ще открие тайната, преди това да се случи.
Раоден гледаше картата с раздразнение. Бяха минали пет дена от излизането на Сарене и още не можеше да открие отговор. Имаше чувството, че е обречен цяла вечност да е невероятно близо до тайната на аондор, а никога да не я открие. Голямата карта вече висеше на стената до бюрото му и трепереше, когато я разгръщаше. Ръбовете бяха износени от времето, а мастилото избледняваше. Картата бе преживяла възхода и падението на Елантрис. Искаше му се да може да говори и да му прошепне тайните, които знаеше.
Той поклати глава и седна на стола на Сарене. Кракът му закачи една от купчините с книги. Раоден въздъхна, след което се облегна назад и започна да рисува, като търсеше утеха в аоните. Беше преминал към по-напреднала техника. Според книгите, аоните бяха по-мощни, когато се внимаваше не само за дължината и наклона, а и за дебелината на чертите. Щяха да си работят, ако чертите бяха еднакви, но ако нанесеше правилните пропорции, придобиваше повече контрол и сила.
Затова Раоден се упражняваше според инструкциите, използваше кутрето си за тънките линии и палеца за по-дебелите. Също така можеше да си служи с инструменти, като пръчка или перо. Пръстите бяха общоприети, но формата бе много по-важна от използваните инструменти. Все пак елантрисците си бяха служили с аондор, за да изобразят постоянни символи в камъни и метал, и дори ги бяха конструирали от най-различни материали, като дървесина и жици. Аоните бяха по-трудни за създаване така, но имаха един и същ ефект, без значение дали бяха нарисувани във въздуха, или гравирани в стомана.
Упражненията му бяха напразни. Нямаше значение колко точни са аоните му, след като не работеха. Понякога използваше ноктите си, за да рисува тънки като косъм линии, а друг път по три пръста, за да следва точно указанията в текста. Всичко бе напразно. Всичкото наизустяване, целият труд. Защо изобщо се мъчеше? В коридора зачаткаха стъпки. Новото технологично изобретение на Мареше бяха обувки с по-твърда подметка, подкована с пирони. Раоден погледна през прозрачния аон към вратата, през която влезе Галадон.
— Нейният сеон дойде отново, суле — съобщи дуладелецът.
— Още ли е тук?
Галадон поклати глава.
— Тръгна почти незабавно. Поръча да ти предам, че тя най-сетне е убедила лордовете да се разбунтуват срещу крал Телрий.