Сарене изпращаше сеона си с всекидневни доклади за действията й, което предизвикваше у него смесени чувства. От една страна, искаше да знае какво се случва навън, но от друга, мечтаеше за успокояващото невежество отпреди. Тогава трябваше да се тревожи само за Елантрис; сега се притесняваше за цяло кралство. Трябваше да преглътне този факт с болезненото съзнание, че няма какво да направи.
— Аше каза ли кога ще дойдат новите припаси?
— Тази вечер.
— Добре — кимна Раоден — А тя дали ще дойде?
— Уговорката е същата като преди — поклати глава Галадон.
Раоден кимна отново. Тъжното му изражение не се промени. Не знаеше какви средства използва Сарене, за да му праща припаси, но по някаква причина не им позволяваше да приберат сандъците, преди доставчиците да се махнат.
— Стига си скърбял, суле — изръмжа Галадон. — Не ти отива. Трябва ти солидна доза песимизъм, за да тъжиш с подобаващо достойнство.
Раоден не можа да се сдържи и се усмихна.
— Съжалявам. Просто имам чувството, че колкото и да упорствам срещу нашите проблеми, те ме удрят със същата сила.
— Още ли нямаш прогрес с аондор?
— Не — отговори Раоден. — Сравних старите и новите карти за промени в крайбрежието и планините, но нищо не откривам. Опитах да рисувам основните линии с леко променен наклон, но няма никаква полза. Те не се появяват, ако не са с точния наклон, както винаги. Дори езерото си е на същото място, непроменено. Не виждам какво може да е различно.
— Суле, може би основните линии не са се променили — каза Галадон. — Може би трябва да се добави нещо ново?
— Обмислих го, но какво? В Арелон няма нови реки или езера, да не говорим за планини. — Раоден завърши аона Ехе с недоволно движение на палеца. Погледна ядрото му, което представяше релефа на Арелон. Нищо не беше променено. Освен… При реод земята се бе разцепила. — Бездната! — извика той.
— Бездната ли? — попита скептично Галадон. — Суле, тя е причинена от реод, не е обратното.
— Ами ако не е така? — възкликна възбудено Раоден. — Ако земетресението се е случило точно преди реод? То предизвиква разцепване на юг и изведнъж всички аони стават невалидни. Имат нужда от допълнителна линия, за да работят. Аондор и съответно Елантрис биха рухнали незабавно.
Раоден се съсредоточи в аона, който висеше пред него. Прокара колебливо пръст през светещия символ, приблизително на мястото на Бездната. Нищо не се случи. Не се появи никаква линия. Аонът примигна и изчезна.
— Е, това беше, суле — каза Галадон.
— Не. — Раоден започна отново. Пръстите му се движеха и чертаеха. При това със скорост, на която не знаеше, че е способен, пресъздаде аона за секунди. Накрая ръката му увисна в дъното, под трите основни черти. Почти можеше да усети…
Прониза аона и сряза въздуха с пръст. Появи се малка светеща линия.
След това го удари. Дор връхлетя с гръмотевичен пристъп и този път не се блъсна в стена. Заля Раоден като река. Принцът се сепна, потъвайки в енергията за момент. Тя се мяташе като звяр, който е бил държан натясно продължително време. Беше почти… радостна. След това изчезна и Раоден залитна, падайки на колене.
— Суле? — повика го загрижено Галадон.
Раоден поклати глава, защото не можеше да обясни. Палецът още го болеше, все още си беше елантрисец, но дор бе освободена. Беше… поправил нещо. Дор нямаше да го атакува повече.
В този момент чу звук, сякаш от горящ огън. Аонът, който бе начертал пред себе си, светеше ярко. Раоден изпищя и махна на Галадон да залегне, защото символът се огъваше около себе си. Чертите му се усукаха във въздуха, докато не оформиха диск. В центъра му се появи малка червена светлинка, която почна да се разширява, а звукът от горенето премина в трясък. Аонът се превърна в огнен вихър. Раоден усещаше жегата, докато залиташе назад.
Аонът избухна, изстреля хоризонтална колона от пламък точно над главата на Галадон. Тя се блъсна в рафта с книги и го изпепели с масивна експлозия. Във въздуха се разлетяха томове и горящи страници и започнаха да падат по другите етажерки.
Огнената колона изчезна, а с нея и топлината, и Раоден усети, че кожата му е хладна в контраст. Няколко запалени късчета хартия се валяха по земята. От рафта бяха останали само димящи остатъци.
— Какво стана? — извика Галадон.
— Мисля, че унищожих биологичната секция — отвърна изумено Раоден.
— Суле, препоръчвам ти другия път да не проверяваш теориите си с аона Ехе. Коло? — Галадон остави купчината овъглени книги. През последния час двамата разчистваха библиотеката, за да се уверят, че пламъците са потушени.
— Съгласен съм — започна да се оправдава Раоден. — Просто с него се упражнявах в момента. Нямаше да е толкова драматично, ако не бях добавил всичките модификатори.